Please enable JS

I. Въведение

Настоящата статия разглежда правната рамка, приложното поле, процедурата за преобразуване с участие на дружества от държави - членки на Европейския съюз (ЕС), или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и момента на действие на преобразуването. В статията e представена и съдебна практика по въпроси, които са създавали затруднения при прилагането на правилата за този вид преобразуване.

II. Правна рамка

В националното законодателство уредбата на преобразуване с участие на дружества от държави - членки на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за ЕИП е уредена с изменения в Търговския закон, обнародвани в ДВ, бр. 104 от 11.12.2007 г. В глава шестнадесета на Търговския закон, която се отнася до преобразуването на търговски дружества, е създаден е нов раздел V (чл. 265 г – чл. 265 с). С измененията се въвеждат разпоредбите на Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност. Към настоящия момент, директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета е отменена с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право. Поради обстоятелството, че  Директива (ЕС) 2017/1132 кодифицира съществуващо законодателство, няма краен срок, до който държавите членки трябва да го въведат в националното законодателство.[1]

III. Приложно поле

Приложното поле на преобразуването с участие на дружества от държави - членки на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за ЕИП е уредено в чл. 265 г от Търговския закон. Преобразуването се прилага в следните случаи, които трябва едновременно да са налице:

  1. Преобразуването трябва да се извършва само чрез следните две форми на преобразуване: вливане и сливане;
  2. Поне едно от участващите в преобразуването дружества трябва да е със седалище в друга държава - членка на ЕС, или в държава - страна по Споразумението за ЕИП.

Интересен за практиката е въпросът дали може да се извърши преобразуване с дружество, което не е със седалище в държава членка на ЕС или държава страна по Споразумението за ЕИП. С Решение на Бургаския апелативен съд, на Агенцията по вписванията е указано да впише обстоятелства по заявление, което се отнася до вливане на дружество от САЩ в българско дружество. Съдът е приел, че за да се извърши преценка дали е възможно вписване на преобразуването, съдът следва да съобрази доколко има регистрирано чуждестранно дружество  и дали договорът за преобразуване съответства на законодателството по седалището на двете дружества. Следователно, изводът на съда е, че преобразуване с дружество, което не е от държава – членка на ЕС е принципно възможно.[2] Редът, обаче за извършване на това преобразуване не следва да е по реда за преобразуване с участие на дружества от държави - членки на ЕС, доколкото в закона изрично е записано, че този ред се прилага, когато поне едно от участващите в преобразуването дружества е със седалище в друга държава - членка на ЕС, или в държава - страна по ЕИП. В този смисъл е и Решение от 04.03.2013 г. по т.д. № 128/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В цитираното решение Окръжен съд – Бургас приема, че не съществува пречка за преобразуването на юридически лица със седалище в различни държави, ако преобразуването е извършено в съответствие с правото на всяка от различните държави като се позовава на чл. 59 от Кодекса на международното частно право. В решението на Окръжен съд – Бургас, обаче изрично се подчертава, че правилата за преобразуване с участие на дружества от държави - членки на ЕС в този случай не се прилагат, доколкото те имат различно приложно поле.

  1. Съгласно действащите разпоредби на Търговския закон, необходимо е поне едно от участващите в преобразуването дружество да е от  вид, посочен в чл. 1 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета.[3]

В чл. 1 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета са посочени видовете дружества за шест държави – членки[4], за които се прилагат мерките, описани в директивата. Следва да се има предвид, че Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета е приета на 9 март 1968 г. Шестте държави – членки, които са описани в  чл. 1 от директивата, са всъщност държавите – основателки на Европейския съюз. Първото разширение на Европейския съюз (тогава Европейските общности) е от 1973 г.[5], т.е. след издаването на Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета, което обяснява защо чл. 1 от директива 68/151/ЕИО на Съвета посочва видовете дружества само за шест държави – членки. Директива 2005/56/EО на Европейския парламент и на Съвета, която е транспонирана в Търговския закон във връзка с трансграничните преобразувания, предвижда, че се прилага за сливания на дружества с ограничена отговорност. Дефиницията, която е дадена за дружество с ограничена отговорност по смисъла на директивата е дружество, посочено в член 1 от Директива 68/151/EИО или „дружество с дялов капитал и правосубектност, което притежава отделни активи, служещи единствено за покритие на задълженията му, и което трябва да спазва, съгласно националното законодателство, което го регулира, предпазни мерки по смисъла на Директива 68/151/EИО за защитата на интересите на членовете и на трети лица“. Следователно, директивата предвижда, че се прилага за дружества, които не се изчерпват само със списъка по член 1 от Директива 68/151/EИО.

  1. Дружествата със седалище в България, които участват в преобразуването, трябва да са капиталови, с изключение на инвестиционни дружества от отворен тип;
  2. Необходимо е правото на държавата членка, което се прилага за някое от участващите в преобразуването дружества, да допуска такова преобразуване.
  3. Когато новоучреденото или приемащото дружество е със седалище извън България, преобразуващото се дружеството със седалище в България не трябва да притежава земя.

Тази забрана се прилага съобразно условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз.[6] Съгласно условията за присъединяване на Република България към ЕС, България може да запази за срок от седем години от датата на присъединяването ограниченията за  придобиване право на собственост върху земеделска земя от юридически лица, които са учредени по законодателството на държавите членки на ЕС или на ЕИП. Следователно, към настоящия момент това ограничение е изтекло. Независимо от това обстоятелство, единият от документите, който на практика трябва да се представи в Търговския регистър, е декларация, че дружеството със седалище в България не притежава земя в България.[7]

IV. Процедурата по преобразуване до вземането на решение за преобразуване.

В настоящия раздел е разгледана процедурата за преобразуване до вземането на решение за преобразуване, която е уредена в Търговския закон. Процедурата преминава през няколко етапа. Първият етап е свързан с подготовката на преобразуването и включва изготвянето на общ план за преобразуване, изготвянето на писмен доклад на управителния орган за преобразуването и изготвянето на списък с информация за преобразуването. Вторият етап е свързан с обявяването на актовете, които са описани в предходното изречение в търговския регистър. Третият етап е свързан с проверка на общия план за преобразуването от нарочен проверител като тази проверка не е задължителна. Четвъртият етап е свързан с вземането на решение за преобразуване.

  1. Подготовка за преобразуване.

 (i) Общ план за преобразуване

Участващите в преобразуването дружества трябва да съставят общ план за преобразуване в писмена форма преди да вземат решение за преобразуване. Минималното съдържание на общия план за преобразуване е уреденo в Търговския закон. Когато приемащото дружество е едноличен собственик на капитала на всички преобразуващи се дружества, част от изискванията за минимално съдържание на общия план не се прилагат. Неразделна част от общия план за преобразуване е и:

(a) проектът на дружествен договор / устав на новоучреденото дружество съответно измененията и допълненията на дружествения договор / устава на приемащото дружество при вливане.

(b) годишните финансови отчети и доклада за дейността и/или счетоводния баланс на преобразуващите се и на приемащото дружество, които са послужили за основа за съставяне на плана за преобразуване.

(ii) Писмен доклад за преобразуването от управителния орган

Управителният орган на всяко от преобразуващите се и приемащото дружества трябва да състави писмен доклад за преобразуването, който съдържа подробна правна и икономическа обосновка на общия план за преобразуване. Докладът на управителния орган следва да обоснова и съотношението на замяна, както и на влиянието на преобразуването върху положението на съдружниците и акционерите, кредиторите, работниците и служителите.

(iii) Списък с информация

Списъкът с информация съдържа за всяко преобразуващо се и/или приемащо дружества:

(a) Фирмата;

(b) Седалището;

(c) Адреса;

(d) Регистъра, в който е вписано всяко дружество

(e) Информация за всяко дружество относно правилата за защита на неговите кредитори и малцинствени акционери;

(f) Мястото, където може да се получи пълната информация за защита на неговите кредитори и малцинствени акционери;

  1. Обявяване на актове в Търговския регистър

Актовете, описани в точка 1 от настоящия раздел, следва да бъдат обявени в Търговския регистър. Моля да имате предвид следното:

Обявяването на общия план за преобразуване и докладът на управителния орган се извършва не по-малко от един месец преди датата на общото събрание за вземане на решението за преобразуване. Заедно с общия план за преобразуване и докладът на управителния орган в търговския регистър се обявява и списъкът с информация.

Не по-малко от един месец преди датата на общото събрание за вземане на решението за преобразуване докладът на управителния орган се предоставя на представителите на работниците и служителите, а когато няма такива - на работниците и служителите. Ако има постъпили становища на представителите на работниците и служителите, те се прилагат към доклада.

  1. Проверка от нарочен проверител – не е задължителна

Общият план за преобразуване се проверява от нарочен проверител за дружеството със седалище в България. Проверителят се назначава от управителния орган на дружеството.

Проверка на преобразуването не се извършва:

(i) ако всички съдружници или акционери в преобразуващите се и в приемащото дружества са изразили писмено съгласие за това.

(ii) когато приемащото дружество е едноличен собственик на капитала на всички преобразуващи се дружества.

  1. Решение за преобразуване

След като се запознае с докладите на Управителния орган и на проверителя (ако има такъв), общото събрание на всяко преобразуващо се и приемащо дружество поотделно взема решение за преобразуване, с което се одобрява общият план за преобразуване.

Когато приемащото дружество е едноличен собственик на капитала на всички преобразуващи се дружества, преобразуването се извършва въз основа на решение на едноличния собственик на капитала.

IV. Процедура след вземането на решение за преобразуване

  1. Действия, в случай че приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка.

Ако приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка, на първо място, е необходимо издаване на удостоверение за законосъобразността на преобразуването. На второ място, е необходимо преобразуващите се дружества със седалище в България да бъдат заличени от Търговския регистър.

(i).  Издаване на удостоверение за законосъобразността на преобразуването

Ако приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка, дружеството, което има седалище в България, иска от търговския регистър издаване на удостоверение за законосъобразността на преобразуването. Издаването на удостоверение за законосъобразност се извършва въз основа на заявление по образец съгласно приложение № Е1. Към искането за издаване на това удостоверение се прилага:

(a) решението за преобразуване;

(b) доказателства, че решението за преобразуване е надлежно прието;

(c) докладът на проверителя (ако има такъв);

(d) декларация, че дружеството не притежава земя в България;

(e) удостоверение за уведомяване на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

(f) разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, ако издаването му е необходимо (проверка дали е налице недопустима концентрация);

(g) съгласието на Агенцията за приватизация при преобразуване  на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала;

(h) документ, удостоверяващ изискването за информиране и консултиране на работниците и служителите[8].

(i) съгласието на съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер, който в резултат на преобразуването става неограничено отговорен съдружник, е необходимо изричното му съгласие;[9]

(j) другите документи съгласно изисквания на закона, например декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.

(ii) Заличаване на преобразуващите се дружества със седалище в Република България от Търговския регистър.

Когато седалището на новоучреденото или приемащото дружество е в друга държава членка, преобразуващите се дружества, които имат седалище в България, се заличават от търговския регистър. Заличаването се извършва въз основа на уведомление от регистъра на държавата членка, в който е вписано приемащото или новоучреденото дружество, че преобразуването е вписано.

  1. Действия, в случай че приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в България.

В този случай сливането или вливането следва да се обяви в Търговския регистър. В Търговския регистър се подава заявление съгласно приложение № В2-4 за вливане или сливане. Списъкът с документи, които се прилагат към заявлението, е уреден в чл. 56 д от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Тези документи са:

(i) общият план за преобразуване;

(ii) решенията за преобразуване за всички участващи в преобразуването дружества;

(iii) за преобразуващите се дружества от други държави – членки: сертификат преди сливане, издаден от съд, нотариус или друг орган, компетентен да контролира законосъобразността на презграничното сливане съгласно правото на съответната държава - членка;

(iv) препис от дружествения договор и/или устава на приемащото дружество, който съдържа всички изменения и допълнения, заверен от органа, представляващ дружеството;

(v) приетият дружествен договор и/или устав на новоучреденото дружество и необходимите документи за вписване на избраните органи;

(vi) докладът на проверителя (ако има такъв доклад);

(vii) съгласието на съдружник в дружество с ограничена отговорност или акционер, който в резултат на преобразуването става неограничено отговорен съдружник, е необходимо изричното му съгласие

(viii) списъкът на лицата, придобиващи акции, дялове или членство в новоучредено или приемащо дружество, видът на членството, както и данни за съществуващи залози и запори;

(ix) декларацията на депозитарите, че са им предадени временните удостоверения или акциите, съответно доказателства, че пред Централния депозитар са заявени обстоятелствата по чл. 262ч, ал. 5 от Търговския закон;

(x) удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

(xi) разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, ако издаването му е необходимо (проверка дали е налице недопустима концентрация)

Сливане или вливане на две или повече независими предприятия са едни от формите, под които може да се осъществи концентрация съгласно Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В ЗЗК е предвидено задължително предварително уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), ако сумата от общите обороти на всички предприятия - участници в концентрацията на територията на България през предходната финансова година надвишава определена в закона сума.

(xii) съгласието на Агенцията за приватизация при преобразуване  на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала;

(xiii) документи, удостоверяващи изискването за информиране и консултиране на работниците и служителите [10];

(xiv) други документи съгласно изискванията на законa, като например адвокатско пълномощно, в случай, че заявлението се подава от адвокат.

VI. Действие на преобразуването

Моментът на действие на преобразуването има важно практическо значение. В търговския закон е определено действието на преобразуването в зависимост от това дали новоучреденото или приемащото дружество е със седалище в България или в друга държава – членка.[11]

(i) В случай че новоучреденото или приемащото дружество е със седалище в България, преобразуването има действие от момента на вписването в търговския регистър.

(ii) В случай че приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка, преобразуването има действие съгласно правото на тази държава.  Важно е да се прави това разграничение относно момента на действие на преобразуването в зависимост от местоположението на седалището на новоучреденото или приемащото се дружество. Така, например състав на Районен съд – Пловдив е прекратил производство по дело, тъй като е счел, че исковата молба по делото е подадена от правен субект, който е престанал да съществува. Приемащото дружество по делото е френско. Ищецът по делото е подал исковата молба след датата на влизане в сила на презграничното сливане според френското право, но преди заличаването на ищеца в българския Търговски регистър. Съдът е счел, че от правно значение е действието на преобразуването съгласно френското право, а не датата на заличаване на дружеството в българския Търговски регистър. Поради тази причина, делото е прекратено, тъй като производството по делото е образувано от лице, което е престанало да съществува, т.е. от лице без процесуална правоспособност.[12]

VII. Заключение

При прилагането на преобразуването с участие на дружества от държави - членки на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, следва да се държи сметка не само за националното законодателство в тази област, но и за европейското законодателство в областта на дружественото право. Правният анализ включва  проучване и на други области от българското законодателство като конкуретно право с оглед на концентрацията. След успешното приключване на преобразуването, когато приемащото или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка, следва да се вземе предвид моментът на действие на преобразуването съгласно правото на съответната държава членка.

Автор: Деница Георгиева

16.10.2019

- - -

[1] Служба за публикации на Европейския съюз, „Някои аспекти на дружественото право относно дружества с ограничена отговорност“, 02.03.2018 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=LEGISSUM:4314896&from=BG

[2] Решение № 317 от 27.09.2013 г. на Апелативен съд – Бургас по частно търговско дело 286/2013 г.

[3] Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета  относно координирането на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора.

[4] Описаните държави – членки са: Германия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия. За Германия, например, директива 68/151/ЕИО на Съвета е приложима за следните дружества: „die Aktiengesellschaft, die Kommanditgesellschaft auf Aktien, die Gesellschaft mit beschränkter Haftung“;

[5] На 01.01.1973 г. към ЕС се присъединяват Дания, Ирландия и Обединеното кралство, като по този начин държавите – членки стават девет на брой;

[6] Съгласно чл. 265 г., ал. 3, изречение последно от Търговския закон;

[7] Чл. 63 б, т. 5 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

[8] Чл. 265 с от Търговския закон

[9] Чл. 56 д от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

[10] Документи, удостоверяващи изпълнение на изискванията по чл. 265с от Търговския закон

[11] Чл. 265 о от Търговския закон

[12] Определение № 3844 от 01.04.2019 г. по гр. дело № 4608 /2018 по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с Определение № 1261 от 27.06.2019 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1313/2019 г

Пакети „Мобилност“ № 1, 2 и 3 са инициативи на Европейската комисия за усъвършенстване на европейското законодателство в транспортния сектор. Всяка от инициативите включва предложения за промени, засягащи социални, икономически, екологични, технически и други въпроси. Предложенията бяха посрещнати с неодобрение и стачки в държавите членки от Източна Европа, включително от страна на българските шофьори, като бяха предмет и на усилени дискусии в Европейския парламент по време на гласуването им пленарна зала. Независимо от това със законодателни резолюции от 04.04.2019 г. и 18.04.2019 г. Европейският парламент прие текстовете на четири регламента и три директиви въз основа на направените от Комисията предложения. Част от законодателните промени са вече влезли в сила.  

  1. Директива за изменение на правилата за командироване на водачи в сферата на автомобилния транспорт (пакет „Мобилност“ № 1)

Настоящата директива предвижда засилен контрол върху спазване на правилата за работно време и командироването на водачи на автомобили. Измененията са въведени с цел ефективна борба с измамите в тази област.

Съгласно новата директива българските контролни органи ще могат да съчетават проверки относно командировките с проверки относно работното време на водачите на превозни средства. Българските шофьори ще подлежат и на проверки на пътя, но само след въвеждането на съответните нови технологии, позволяващи ефективното им извършване. Новите текстове на директивата, приети от Европейския парламент, постановяват, че до въвеждането на тези технологии българските фирми ще подлежат на проверка само в своите транспортни помещения.

Директивата въвежда и редица хипотези-изключения, при които българските шофьори няма няма да се считат за командировани и спрямо тях няма да се прилагат общите правила за командировките. Такива ще бъдат следните случаи:

  • при извършване на международен превоз на пътници, когато: 
  • шофьорите вземат пътници на българска територия, след което оставят пътниците в друга държава, включително извън територията на съюза. Обратната хипотеза също е в сила;
  • в случаите на местни екскурзии, когато шофьорите вземат и оставят пътници на българска територия; 
  • при извършване на двустранна транспортна операция - превоз на стоки въз основа на сключен договор от България до друга държава или обратно;
  • когато в начален или краен етап на операция по комбиниран транспорт се извършва двустранна транспортна операция с автомобилен превоз.

Извън хипотезите-изключения по отношение на българските фирми ще се прилагат общите правила за командироване на водачи при съблюдаване на принципа за равностойно плащане за извършена работа. Общите правила ще се прилагат и в случаите на каботажни превози.

На българската държава е предоставена възможност да избира измежду няколко различни мерки, чрез които да контролира спазването на правилата по директивата. Така например ще бъде възможно шофьорите да подават декларация с данни за командировката по електронен път до съответните органи в държавата членка на командироване. Другата алтернатива е задължаването на българските превозвачи да съхраняват и представят при поискване определени документи, включително доказателства за извършваната транспортна операция (например електронна товарителница e-CMR), тахографски записи и други.

  1. Регламент за изменение на изискванията за време на управление, почивките по време на работа и дневните и седмични почивки (пакет „Мобилност“ № 1).

С влизането в сила на този регламент българските шофьори ще трябва да съблюдават нови правила относно седмичните си почивки:

  • ако седмичната почивка на шофьора е била намалена и в тази връзка му се полага допълнителна почивка като компенсация, шофьорът ще може да обедини допълнителната почивка само с друга нормална седмична почивка от поне 45 часа.
  • забранява се ползването на два вида почивки в превозното средство - нормалните седмични почивки, както и седмичните почивки от над 45 часа, ползвани като компенсация за предходно намалени седмични почивки. Българските шофьори ще могат да ползват тези почивки само извън кабините на превозните средства, при настаняване с подходящи условия за спане и хигиена. Шофьорите ще имат и възможност да бъдат настанени в техните домове или на друго частно място.
  • българските фирми - превозвачи ще трябва да организират дейността си по такъв начин, че шофьорите да имат възможност на всеки четири последователни седмици да прекарват поне една седмична почивка у дома или на друго място по техен избор.

В тази връзка транспортните предприятия ще трябва да осигурят необходимите средства за завръщането на шофьорите у дома, в случай че последните са избрали да ползват почивката си там. Ако шофьорите изберат да ползват почивката си на друго място, те ще трябва да уведомят предприятието два пъти – преди и след ползването на почивките по този начин.

Наред с това регламентът задължава българската държава да определи на нейна територия и „Специални зони за паркиране“. Данни за всички такива зони на територията на Европейския съюз ще бъдат публикувани на официална уебстраница. Специалните зони ще трябва да отговарят на редица задължителни изисквания, включително да разполагат с места за готвене, хранене, заслон, безжичен интернет и санитарни възли.

Предвидена е и възможност за шофьорите да се отклонят от установените граници за дневно и седмично време на управление, в случай че са налице едновременно следните условия:

  • преди да надвиши границите за време на управление шофьорът е почивал поне тридесет минути;
  • в рамките на два часа шофьорът може да се придвижи до оперативния център на предприятието-превозвач, където е обичайно базиран;
  • шофьорът цели да започне обикновената си седмична почивка;
  • пътната безопасност не е застрашена.

В случай че надвишат по посочения начин максимално допустимите часове за време на управление, българските шофьори ще имат право на допълнителна почивка от два часа, която ще се ползва наведнъж, без прекъсване и в рамките на три седмици след края на съответната седмица.

  1. Регламент за изменение на условията за упражняване на професията автомобилен превозвач и на правилата за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (пакет „Мобилност“ № 1)

3.1 Изменения в Регламент (ЕО) № 1071/2009

Основната част от измененията в настоящия регламент са приети от Европейския парламент с цел предотвратяване регистрацията на „дружества паравани“. Това са дружества, които са регистрирани в определена държава членка, но извършват основната си дейност в друга държава членка с цел заплащане на по-ниски данъци или други цели. Новите разпоредби обвързват дейността на българските превозвачи с българската държава, където са регистрирани като фирми.

Превозните средства ще трябва да извършват на всеки четири седмици най-малко едно натоварване или разтоварване в България. Наред с това българските фирми задължително ще прилагат българското право при назначаването или наемането на шофьори.

3.2 Изменения в Регламент (ЕО) № 1072/2009 

Съгласно измененията в този регламент българските предприятия-превозвачи ще трябва да получат лиценз на общността, в случай че превозните им средства са оборудвани с интелигентен тахограф и ако извършват международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение или за чужда сметка.

Стеснен е обхватът на случаите, в които не е необходим лиценз или друго разрешително. Съгласно правилата преди измененията това бяха превозите, при които превозното средство има маса в натоварено състояние до 3,5 тона. При новите разпоредби лиценз или разрешително няма да са необходими за превозите, при които превозното средство е с маса в натоварено състояние под 2,4 тона. Изискването за лиценз или разрешително спрямо българските превозвачи ще отпадне и в случаите, когато превозните средства са с маса под 3,5 тона, но превозите се извършват само на национално равнище.

Европейският парламент е приел и редица ограничения във връзка с каботажните операции, като целта е да се предотврати тяхното системно извършване под формата на постоянна или непрекъсната дейност.

Българските шофьори ще могат да извършват разтоварвания по каботажни превози в срок до три дни, считано от деня, в който са извършили разтоварване по входящия си международен курс в приемаща държава членка. Тази възможност ще бъде допустима единствено ако е изрично уговорена в договор за превоз. След изтичането на тридневния срок шофьоритеще могат да извършват нови каботажни превози в същата приемаща държава само при едновременното наличие на следните условия: завърнали са се в България, от завръщането са изтекли шестдесет часа и са извършили нов международен превоз, започващ от България.

  1. Изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури(пакет „Мобилност“ № 3).

Европейският парламент прие промените в настоящата директива с оглед стратегическата задача на съюза за намаляване на пътнотранспортните произшествия по пътната мрежа на държавите членки. Целта е към 2020 г. броят на смъртните случаи да се намали наполовина в сравнение с 2010 г., а към 2050 г. да бъде максимално близък до нула.

Участниците в пътното движение ще могат да сигнализират за рискове по пътищата чрез онлайн системи за докладване на рискове. Такава система за докладване ще бъде създадена и в България. Европейската комисия ще изготви карта на пътищата, попадащи в обхвата на директивата. Тази карта ще бъде достъпна онлайн и ще посочва различните категории участъци от пътната мрежа, класифицирани според нивото им на безопасност.

  1. Регламент за определяне на стандарти за емисиите на въглероден диоксид от нови тежкотоварни превозни средства (пакет „Мобилност“ № 3).

Този регламент е приет в рамките на дългосрочната стратегия за намаляване емисиите на парниковите газове в сферата на транспорта. Целта е към 2050 г. да се достигне до 60% намаление в емисиите на парникови газове в сравнение с тяхното количество през 1990 г. Регламентът е публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз и понастоящем е влязъл в сила. 

Съгласно гласуваните от Европейския парламент разпоредби Европейската комисия периодично ще определя средни специфични емисии на въглероден диоксид за производителите, коефициенти за нулеви и ниски емисии, както и цел на специфичните емисии. Така определените данни ще бъдат публикувани ежегодно в списък на Комисията.

Ако в периода след 2025 г. бъде установено, че даден производител има извънредно количество емисии на въглероден диоксид, този производител ще заплаща допълнителна такса за извънредното количество емисии.

  1. Директива за изменение на правилата за насърчаване на чисти и енергийноефективни превозни средства (пакет „Мобилност“ № 2).

Съгласно тази директива, ако български възложители придобиват пътни превозни средства чрез обществена поръчка, те ще следва да вземат предвид енергийните аспекти на превозните средства, както и въздействието им върху околната среда. Необходимо ще бъде и спазването на минимални проценти за чисти превозни средства, придобити посредством обществени поръчки. Тези проценти са посочени в таблиците, приложени към директивата, и се изчисляват спрямо общия брой превозни средства, обхванати от договорите за възлагане на обществени поръчки.

Директивата е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз и ще влезе в сила на 01.08.2021 г.

  1. Регламент за създаване на единна европейска среда за морско информационно обслужване (пакет „Мобилност“ № 3).

Този регламент има за цел да улесни докладването и електронния обмен на данни относно пристигането, напускането или престоя на кораби в морски пристанища на Европейския съюз. Ежегодно на територията на съюза настъпват над 2 000 000 събития от този вид. Докладването им отнема около 4 600 000 часа, като в тази връзка съществуват множество нормативни изисквания, които представляват допълнителна административна тежест за операторите в сферата на морския транспорт. Това поражда необходимостта от опростяване на процедурата по докладване на територията на съюза.

В тази връзка регламентът задължава българската държава да създаде национална платформа за морско информационно обслужване, чрез която да се извършва електронен обмен на информация относно пристигането, напускането или престоя на кораби в българските морски пристанища. Платформата ще разполага със своя уебстраница. Националните платформи на всички държави членки ще бъдат свързани и хармонизирани помежду си, включително чрез уеднаквяване на техния графичен потребителски интерфейс. Целта е създаването на единна европейска среда за морско информационно обслужване, посредством която операторите в сферата на морския транспорт да извършват докладването по един и същи начин и при едни и същи изисквания, независимо от местонахождението им на територията на съюза. Единната европейска среда за морско информационно обслужване ще включва информация за идентифицирането на кораби, кодове за местоположение, опасни и замърсяващи товари и данни за здравен контрол на корабите.

Регламентът е публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз и понастоящем е влязъл в сила.

  1. Оценка на пакет „Мобилност“ 

Към днешна дата са влезли в сила само част от регламентите и директивите в пакет „Мобилност“  1 – 3, а за други се очаква да бъдат одобрени от Съвета на Европейския съюз. Предстои да се пристъпи към тяхното реално прилагане във всички държави членки, което ще окаже своето въздействие едва след изтичане на съответните периоди от време. Поради това отражението на новите промени в транспортния сектор на територията на съюза и особено в Източна Европа предстои да бъде предмет на анализ и оценки.

Автор: Борис Кръстевич

03.10.2019

Предстоят важни реформи в европейското законодателство, засягащи сектора на автомобилните превози, осъществявани на територията на Съюза. На заседание от 04.06.2018 г. Комисията по транспорт и туризъм на Европейския парламент гласува предложения за изменение на няколко регламента и директиви, засягащи материята. Европейският парламент ще разгледа и гласува предложенията на 04.07.2018 г., по време на пленарната си сесия в Страсбург. Настоящото изложение обхваща най-съществените изменения, които ще имат и най-сериозно отражение върху развитието на автомобилния транспорт в държавите-членки. 

I. Изменения в Регламент (ЕО) № 561/2006 за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Този регламент регулира времето за управление и почивки на шофьорите, превозващи стоки и пътници, включително неговото отчитане. Комисията по транспорт и туризъм предлага Регламент (ЕО) № 561/2006 да спре да се прилага за всички превози на стоки, които нямат явна търговска цел. Към настоящия момент регламентът не намира приложение само по отношение превозните средства с маса до 7,5 тона, превозващи стоки с нетърговска цел. Предложението за изменение е продиктувано от произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело № C‑317/12. С решението Съдът е приел, че тежкотоварно превозно средство с тегло, непревишаващо 7,5 тона, не е длъжно да отчита времето на управление, ако превозва с нетърговска цел състезателен автомобил. Ако изменениятабъдат приети, шофьорите, превозващи стоки без търговска цел, няма да бъдат длъжни да отчитат времето си на управление с тахографи или карти на водача.

Наред с това във връзка с почивките на шофьорите се предвижда:

1. Възможност за шофьорите да ползват намалени седмични почивки в две последователни седмици. Към настоящия момент намалената почивка задължително се редува с нормална по размер почивка. Така се осигурява значително по-голяма гъвкавост при организиране графиците на шофьорите. Допълнителната почивка, ползвана като компенсация за намаляването, ще може да се добавя само към почивки от поне 45 часа. Съгласно сегашната уредба такова добавяне е допустимо към всяка почивка от поне 9 часа.  

2. Забрана за ползване на почивка от над 45 часа вътре в превозното средство. Такава почивка ще се ползва само след адекватно настаняване с подходящи условия за спане и хигиена. Място за такова настаняване може да осигури работодателят, но шофьорът разполага с алтернативата да прекара почивката си у дома или на друго частно място, по негов избор.

 За да достигнат навреме до местата на настаняване, шофьорите ще могат да се отклонят от правилата по т. 1, както и от задължителното ползване на дневна почивка в рамките на 24 часа от предходната почивка. Отклонението ще бъде възможно, ако не води до: 

  • Застрашаване на пътната безопасност.

  • Надвишаване на дневното и седмично време на управление.

  • Съкращаване на дневната или седмична почивка. 

3. Задължение за предприятията да организират транспортните графици по начин, позволяващ на шофьорите на всеки три седмици да ползват у дома поне една почивка от 45 или повече часа. Шофьорите ще имат право на преценка дали да се възползват от тази възможност.

II. Изменения в Регламент (ЕС) № 165/2014относно тахографите в автомобилния транспорт.

Предложеното изменение по този регламент допълва правилата за отчитане чрез тахографи. Местонахождението на превозното средство ще се отчита и при всяко пресичане на граница.

 III. Изменения в Директива 2006/22/ЕО за минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85.

Към настоящия момент посочените в заглавието на директивата Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 са отменени, а техният предмет на регулация е включен в Регламент (ЕО) № 561/2006 и Регламент (ЕС) № 165/2014. Комисията по транспорт и туризъм предлага актуализиране текстовете на директивата, като изрично бъде посочено, че в предметния й обхват попадат Регламент (ЕО) № 561/2006, Регламент (ЕС) № 165/2014, както и Директива 2002/15/EО за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт. 

Ако изменениятабъдат приети, проверките за правилно и редовно изпълнение ще включват и изискванията на посочените актове. Изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006, Регламент (ЕС) № 165/2014 и Директива 2002/15/EО ще се отчитат и при изготвяне на системите за класифициране на риска на предприятията. Степента на риска ще се изчислява по обща формула, валидна за целия Европейски съюз. Данните от системите за класифициране на риска ще бъдат достъпни на контролните органи в държавите-членки към момента на извършваните от тях пътни проверки.

Предвижда се Директива 2006/22/ЕО да въведе нови правила по прилагането на следните директиви:

1. Директива 96/71/ЕО за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт.

 Съгласно предложените изменения държавите-членки няма да гарантират минимум платени почивни дни и минимални ставки за заплащане на шофьори, които отговарят кумулативно на следните условия:

  • шофьорите са били командировани в държавата-членка от предприятия в други държави-членки. 

  • командировката е за 3 или по-малко дни в рамките на един календарен месец.

  • шофьорите извършват международни автомобилни превози на товари или международни автобусни превози на пътници.  

Задължението за държавите-членки да осигурят гаранциите остава в сила за периоди на командировки от над 3 дни.

 2. Директива 2014/67/ЕС за административните изисквания и мерките за контрол относно командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт.

 Предвижда се нов изчерпателен списък от възможните мерки и изисквания, които държавите-членки да прилагат във връзка с командировките. Съгласно списъка, декларацията с данни за командировката, подавана в приемаща държава-членка, ще се представя само на електронен носител. Задължителното съдържание на тази декларация ще включва и регистрационните номера на използваните превозни средства. Други мерки предвиждат при извършване на пътна проверка да се изискват тахографските записи на превозвача, както и фишовете му за заплати за последните два месеца.

 IV. Изменения в Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент (ЕО) № 1072/2009

Предложените изменения по отношение на двата регламента са както следва:

1. Регламент (ЕО) № 1071/2009 за условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач

 Понастоящем регламентът не се прилага спрямо превозвачи, осъществяващи своята дейност единствено с МПС с максимална маса до 3,5 тона в натоварено състояние. (наричани по-долу „Малки предприятия-превозвачи“) Държавите-членки могат да отменят тази забрана по своя преценка. Предложението за изменение предвижда условия, при които регламентът да се прилага и за Малките предприятия-превозвачи. Следните изисквания ще бъдат задължителни за тази категория предприятия: 

  • Изискване за трайно установяване.

 За да се считат за трайно установени в дадена държава-членка, Малките предприятия-превозвачи ще трябва да осигурят: 

-   помещение в съответната държава-членка, съхраняващо основните им търговски документи, включително търговски договори, счетоводни документи, трудови договори и др.

-   едно или повече превозни средства, пуснати в движение в съответната държава-членка. Допустимо е Малките предприятия-превозвачи да не са единствени собственици на превозните средства. Възможно е също така да ги ползват на основание договор за наем, лизинг, продажба на изплащане и др.;

-   подходящо административно оборудване и съоръжения в съответната държава-членка, с които се извършва търговската и административна дейност.

-   активи и персонал, пропорционални на осъществяваната дейност. 

  • Изискване за трайна стабилност. 

 За да посрещат финансовите си задължения, Малките предприятия-превозвачи ще трябва да притежават капитал от минимум 1 800 Евро, ако използват едно превозно средство. Към минималния размер ще се добавят допълнително по 900 Евро за всяко следващо превозно средство. Доказването на наличния капитал ще се извършва посредством заверените годишни счетоводни отчети. Ако такива не са налице, Малките предприятия-превозвачи ще могат да представят банкова гаранция, документ от финансова институция, учредяващ достъп до кредит, или друг обвързващ документ. Предвиждането на алтернативни документи за доказване е от особено значение за наскоро учредените предприятия, които нямат заверени годишни отчети.

 Останалата част от изискванията на регламента остават незадължителни за Малките предприятия-превозвачи. На всяка държава-членка е предоставена възможност да прилага и тези изисквания по отношение на посочената категория предприятия. Прилагането ще е възможно изцяло, отчасти или само за определени категории автомобилни превози. Сред незадължителните изисквания попадат: 

  • определянето на конкретно лице за ръководител на транспортната дейност, което да пребивава в рамките на Европейската общност и да има реална връзка с предприятието (включително чрез качеството си на съдружник, акционер, служител или по друг начин).

  • съответствието с условията за добра репутация. Малките предприятия-превозвачи няма да бъдат задължени да доказват наличието на добра репутация чрез съответните документи (свидетелство за съдимост, удостоверение и др.). В тази връзка няма задължителен характер и изискването по отношение на ръководителя на транспортната дейност, а именно да не е осъждан или санкциониран за тежко нарушение.

  • съответствието с условията за професионална компетентност. Малките предприятия-превозвачи няма да полагат изпит за доказване на необходимите познания относно предмета им на дейност. Няма да бъде необходимо и да представят удостоверения за доказване наличието на професионална компетентност. 

2. Регламент (ЕО) № 1072/2009 за правилата за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари.

Във връзка с този регламент се предлага да се уточни изрично, че предмет на договор за превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение може да бъде и превозът на празни контейнери или палети.

Други предложения за изменения засягат каботажните превози в следните насоки:  

  • Допълване на дефиницията за каботажен превоз, като се подчертава, че пунктовете за натоварване и доставка могат да бъдат повече от един. 

  • Премахване на горната граница от 3 каботажни превоза, които могат да се извършат след входящия превоз от друга държава-членка или трета държава.

  • Възможност за каботажните превози да се извършват както в приемащата държава-членка, така и в съседните държави-членки.

  • Намаляване на крайния срок за извършване на каботажни превози от 7 на 5 дни.

  • Отпадане на необходимостта от доказване на извършените каботажни превози, когато се проверява дали превозвачът предоставя услугите си съгласно регламента.

При извършване на проверки за съответствие на предоставяните услуги с регламента, превозвачът ще може да представи доказателства и по електронен път.

Предвижда се също така, че изпращачи, спедитори, изпълнители и подизпълнители ще подлежат на санкции, ако съзнателно възлагат извършването на транспортни услуги в нарушение на регламента. Конкретните санкции ще бъдат определени индивидуално от всяка държава-членка.

Автор: Борис Кръстевич 

Възможността документи от трудовото досие да се съхраняват в електронен вид е създадена още през януари 2017 г.[1]От 19 май 2018 г. са в сила конкретни правила за вида на електронните документи в трудовото досие и изискванията към тях. Те са определени в Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя („Наредбата“).[2]

Електронните документи, които могат да са част от трудовото досие, са следните: 

-       документи, създадени от работодателя, например: заповеди, длъжностни характеристики;

-       документи, създадени от работника или служителя, например различни видове молби и заявления, включително молби за ползване на отпуск; 

-       документи, които изискват съгласието и на работодателя, и на работника или служителя, например: допълнителни споразумения към трудовия договор; 

-       документи, издадени от трети лица, например заверено уведомление от Националната агенция за приходите. 

Дава се възможност да се създават и съхраняват електронни документи и за друга информация, която е свързана с трудовото правоотношение. 

Уведомление на служителя за създаване и съхраняване на електронни документи в трудовото досие: 

Работодателят е длъжен да уведоми работника или служителя, че създава и съхранява електронни документи в трудовото досие. Редът за уведомяване се определя с Правилника за вътрешния трудов ред.

Как се създават електронните документи?

Електронните документи се подписват от служителя с електронен подпис. Видът на електронния подпис на служителя – обикновен, усъвършенстван или квалифициран - следва да е уговорен с работодателя. Ако работодателят изисква от служителите да използват квалифициран електронен подпис, работодателят следва да осигури механизма за подписване за своя сметка. Документите, които се създават от работодателя, задължително се подписват с квалифициран електронен подпис.

Как се изпращат електронните документи?

В трудовия договор или в друг писмен документ работодателят и служителят изразяват съгласие, че желаят да получават електронни изявления. 

Електронните документи, които се изпращат от служителя, трябва да се регистрират в електронна система за създаването и съхраняването на електронни документи. Наредбата поставя технически изисквания към електронната система. Така, при регистриране на документи в електронната система, следва до служителя да се изпрати потвърждение за получаването им. Потвърждението съдържа данни за регистрационния номер, часа и датата на получаването. Електронни изявления на работодателя във връзка с регистрираните електронни документи на служителите, следва да се връчват чрез услуга за електронна препоръчана поща. Осигурява се механизъм за двуфакторна идентификация при достъп до системата. Разходите за изграждането или използването на такава електронна система са за сметка на работодателя. 

Съхранение на електронните документи 

Документите, подадени на хартиен носител, могат да се включват в трудовото досие чрез сканирането им. Лицето, което извършва сканирането, удостоверява пълното и точно съответствие на сканирания документ чрез квалифициран електронен подпис. 

Работодателят трябва да осигури на служителите си непрекъснат и безплатен достъп до електронните документи от трудовото досие. Работодателят е длъжен да осигури  поддържането на информационната система по начин, който не позволява случайно или незаконно унищожаване на данни от нея, както и да не допуска неправомерен достъп до системата. 

Независимо от възможностите за създаване и използване на електронни документи, работодателят няма право да откаже получаването на документ от служител на хартиен носител.[3]

Автор,
Деница Георгиева

[1]Чл. 128 б, ал. 3 от Кодекса на труда 

[2]Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя(Приета с ПМС № 71 от 10.05.2018 г., обн., ДВ, бр. 40 от 15.05.2018 г., в сила от 19.05.2018 г.)

[3]Чл. 11, ал. 1 от Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя.

На 30.03.2018 г. влезе в сила нов Закон за мерките срещу изпирането на пари („ЗМИП“), който транспонира Директива (ЕС) 2015/849 от 20.05.2015 г. в българското законодателство. В изпълнение изискванията на директивата се въведоха редица нови положения и се доразвиха стари институти, съществували в отменения закон със същото наименование.

I. Комплексна проверка за предотвратяване изпирането на пари. Действия в рамките на проверката. Видове комплексни проверки.

ЗМИП изчерпателно урежда мерките за предотвратяване изпирането на пари. Основна такава мярка е така наречената „Комплексна проверка на клиенти“. Ако попадате в широкия кръг лица по чл. 4 от ЗМИП, сте задължени да проверявате клиентите си[1]във всеки случай на съмнения за изпиране на пари и/или наличие на средства с престъпен произход.[2]

ЗМИП определя и конкретните действия по извършване на проверката: идентифициране на клиенти, идентифициране на действителни собственици, изясняване произхода на средствата и други.

1. Идентифициране на клиенти.

Начините, по които може да идентифицирате Ваши клиенти при съмнения за изпиране на пари или наличие на средства с престъпен произход варират според вида на клиента:

-              за клиенти-физически лица – трябва да Ви представят официален документ за самоличност, от който да снемете копие.[3]

Ако у Вас възникнат съмнения още при встъпването в делови отношения с клиента, трябва допълнително да съберете данни за неговата професионална дейност, за целта, която преследва с участието си в деловите отношения, както и за характера на участието му в тези отношения. Тези данни може да получите по различни начини, включително като помолите клиента да попълни въпросник, или като се снабдите с документи от надеждни и независими източници.[4]

-              за клиенти-юридически лица – трябва да извършите справка по партидата им в търговския регистър или друг публичен регистър.[5]Ако клиентът-юридическо лице не е посочил идентификационен код (например ЕИК), той трябва да Ви представи определени документи: извлечение за актуалното си състояние от съответния регистър, заверено копие от своя учредителен договор, съответно учредителен акт или други документи.[6]

Ако проверявате клиент-юридическо лице или друго правно образувание, задължително трябва да установите неговата структура на управление, контрол и собственост.[7]

2. Идентифициране на действителни собственици.

Новият ЗМИП детайлно регламентира идентификацията на действителни собственици съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 от 20.05.2015 г. Ако Ваш клиент е юридическо лице или друго правно образувание, Вие можете да идентифицирате действителния му собственик, като съберете следните документи:

-              справка от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ (в зависимост от това къде е регистриран клиентът).

-              извлечение за актуално състояние от съответния регистър и заверено копие от учредителния договор, съответно учредителния акт или други документи.[8]

-              декларация от законния представител или от пълномощника, в случай че клиентът е юридическо лице.

3. Видове комплексни проверки.

Наред със стандартната комплексна проверка новият ЗМИП урежда два нейни подвида - разширена и опростена проверка. Разширената се извършва спрямо видни политически личности, клиенти от високорискови държави, при необичайно големи сделки и операции и в други случаи. Опростена комплексна проверка се извършва при операции, сделки или делови взаимоотношения с по-нисък риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

II. Оценки на риска.

В случай че попадате в кръга от лица по чл. 4 от ЗМИП, за Вас съществува задължение да изготвите собствена оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Тази оценка трябва да отчита рисковите фактори във връзка с дейността Ви, включително Вашия кръг от клиенти, държавите или географските зони, в които извършвате дейността си, предлаганите от Вас продукти и услуги и други.[9]Оценката трябва да бъде периодично актуализирана.

В правилника за прилагане на ЗМИП, който предстои да бъде приет, ще се определят сроковете за актуализация, факторите, които следва да се съобразят при изготвянето и други въпроси, свързани с оценката.[10]

III. Санкции.

За неизпълнение на задълженията по Раздел I-IIсе предвиждат санкции.[11]Глобите и имуществените санкции започват от 1000 до 10 000 лева за физически лица и от 2000 до 20 000 лв. за юридически лица и еднолични търговци.

 
Автор: Борис Кръстевич

[1]Клиент е всяко физическолице/юридическо лице/друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция/сделка с лице по чл. 4от ЗМИП (§ 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП)

[2]чл. 14 от ЗМИП

[3]чл. 53 от ЗМИП

[4]чл. 53, ал. 3 от ЗМИП

[5]чл. 54, ал. 2 от ЗМИП

[6]чл. 54, ал. 1 от ЗМИП

[7]чл. 54, ал. 3 от ЗМИП

[8]чл. 54, ал. 1 от ЗМИП

[9]чл. 98, ал. 1 от ЗМИП

[10]чл. 98, ал. 6 от ЗМИП

[11]чл. 116 и сл. от ЗМИП