Кодексът на труда е един от най-важните и основополагащи нормативни актове в законодателството на Република България, който засяга всички граждани, независимо дали са физически лица или представляват юридически лица. 

Този кодекс е основният приложим закон при трудовите правоотношения

между работодател и работник/служител и регламентира сключването на трудови договори, работното време, изпитателните срокове и отпуските на служителите, както и условията на уволнение и обезщетение при трудова злополука. 

Според чл. 10 Трудовият кодекс урежда и трудовите отношения между български работодател и работник, който работи “извън Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България”.

В настоящата статия ще разгледаме накратко всеки от гореизброените сценарии и какво предвижда Кодексът на труда като права и задължения на работодателя и служителя в тези ситуации. 

Сключване на трудов договор

Един от най-популярните видове договори - трудовият - стои в основата на Кодекса на труда, тъй като чрез него се уреждат трудовите правоотношения между работодателя и служителя/работника. Двете страни договарят отдаването и използването на работна сила срещу възнаграждение. Трудовият договор съдържа данни и за работодателя, и за работника.

Работодателят се задължава да осигури подходящи условия за изпълнение на работата, да предостави на работника необходимите средства и материали, както и информация за обучения, свързани с поддържане и повишаване на професионалната квалификация и подобряване на професионалните умения. Служителят от своя страна е длъжен да изпълнява дадените му задачи и да спазва сроковете на изпълнение. 

Трудовият договор задължително се сключва писмено и в рамките на 3 дни Националната агенция за приходите трябва да бъде уведомена за него. Според чл. 62, ал. 4 на Кодекса на труда “уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда”.

Съдържанието на трудовия договор определя:

1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. дата на сключване и кога ще започне да се изпълнява;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.

Повече за този вид договор можете да прочетете в нашата статия:

Изпитателен срок

Уволнение

Всеки служител има право да прекъсне трудовия си договор с договореното в него предизвестие, но има случаи, в които работодателят е този, който прекратява трудовите правоотношения. 

Кодексът на труда постановява следните основни възможни сценарии:

• прекратяване на договора по време на изпитателния срок (вече обсъдено по-горе); 
• прекратяване на договора срещу уговорено обезщетение (минимум 4 брутни работни заплати);
• уволнение поради липса на нужните качества за ефективното извършване на работата;
• дисциплинарно уволнение (при закъснения, неявяване на работа, неспазване на трудовата дисциплина); 
• съкращаване на щата (задължително с писмено предизвестие).

В Кодекса са предвидени немалко основания за уволнение/съкращение, но законосъобразността на всяко от тях в конкретен случай може да бъде оспорена. Ако работодателят злоупотреби с правото си да прекрати трудов договор, служителят може да заведе дело срещу него и с помощта на адвокат по трудово право да защити своите права.  

Работно време и отпуск

Установеното от закона работно време е 5 дни в седмицата, до 8 часа на ден, разделени на 2 или 3 части в зависимост от естеството на работата. За нощен труд се смята работата от 22:00 до 06:00 ч., а за извънреден труд - всеки изработен час извън нормираното работно време, който се изчислява и заплаща допълнително. 

Чл. 139а от Кодекса на труда урежда и т.нар. ненормиран работен ден за някои длъжности, при който работниците и служителите са задължени при необходимост да продължават работата си и след изтичането на редовното работно време.

Чл. 155 на Трудовия кодекс регламентира, че полагащият се на всеки служител основен платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, дори за служители, които работят на половин работен ден (4 часа). 

Някои професии, като например преподавател и научен работник, освен основния платен годишен отпуск, имат право и на удължен такъв. Продължителността на почивката за тези длъжности варира между 36 и 48 работни дни. 

На служители, които работят с риск за здравето и/или живота или при ненормиран работен ден, се полага и допълнителен платен отпуск - минимум 5 работни дни. 

Подробности за основен и удължен платен годишен отпуск и за допълнителните платени годишни отпуски ще откриете в тази публикация.

В допълнение, при желание на служителя работодателят му може да разреши неплатен отпуск, независимо от това дали платеният годишен отпуск е бил използван или не. 

Обезщетение при възникнала трудова злополука

Трудовата злополука е вероятно най-неприятният сценарий, регламентиран в Кодекса на труда, както за потърпевшия работник, така и за неговия работодател. Трудовата злополука се определя като внезапно увреждане на здравето, което възниква по време на или във връзка с извършваната от служителя работа.

Не е задължително условие инцидентът да се случи на конкретното работно място, за да бъде характеризиран като трудов такъв: злополуки, станали докато служителят пътува до работното си място, до основното място за получаване на възнаграждение, до мястото за хранене по време на обедната почивка или докато е в командировка, също се считат за трудови и работникът има право на обезщетение. 

Компенсацията, която се дължи на служителя, зависи от установените имуществени и неимуществени вреди. Първите включват разходите за лечение, пътуване до болничното заведение и обезщетение за временна или трайна неработоспособност и инвалидизиране. Нематериалните вреди се оценяват от съда по “справедливост” и размерът на обезщетението зависи от тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е възникнал инцидентът, физическите и психическите последствия за пострадалия и др.

Повече информация ще намерите в нашата публикация по темата. 

Процесът на деклариране и установяване на трудова злополука, както и на договаряне на справедливо обезщетение, обикновено е дълъг и изпълнен с бюрократични изисквания, за които добър адвокат по трудово право би могъл да е от огромна помощ.

Свържете се с нас, ако Ви е нужно съдействие във връзка с възникнала трудова злополука.