Всяко предприятие, независимо от своята дейност и размер, има задължение не само да води счетоводство през годината, но и да обобщи цялата финансова информация в документ, наречен Годишен финансов отчет (ГФО). Този отчет има за цел създаване на прозрачност за дейността на предприятието, изпълнението на законовите задължения и управлението му. Правни норми относно изготвянето и съдържанието на ГФО се съдържат в Закона за счетоводството (ЗСч), в който са отразени директиви на ЕС, уеднаквяващи правилата в тази област.

В следващите редове ще разгледаме какво включва един годишен финансов отчет, кой е длъжен да го подава, в какъв срок, както и какви рискове крие пропускането му.

Какво представлява ГФО 

Годишният финансов отчет представлява структуриран комплект от счетоводни документи, чрез които предприятията отразяват своето финансово състояние към края на отчетния период (обикновено календарната година). Той има за цел да покаже какво притежава и какво дължи предприятието, какви приходи и разходи е реализирало, как се е променил капиталът му, както и други ключови финансови данни.

Защо се подава ГФО

Подаването на ГФО е законово задължение, регламентирано от Закона за счетоводството, Търговския закон и други нормативни актове. Подаването на ГФО има за цел:

• Прозрачност – дава възможност на държавата, партньори, инвеститори и кредитори да се информират за финансовото състояние на дадено предприятие.
• Контрол – чрез ГФО държавните институции следят дали фирмите изпълняват фискалните си задължения и дали не укриват данъци.

Кой подава ГФО

Годишен финансов отчет са длъжни да подават всички предприятия, които водят счетоводство по реда на Закона за счетоводството (чл. 2 ЗСч). Това включва:

• Търговски дружества (ЕООД, ООД, ЕООД, АД, ЕАД, КДА, ДПК и др.);
• Юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ);
• Клонове на чуждестранни търговци и други юридически лица;
• Еднолични търговци, които по закон са длъжни да водят счетоводство;
• Кооперации;
• Консорциуми по Търговския закон и дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, не са длъжни да подават ГФО. Липсата на дейност се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, до 30 юни на следващата година. 

Съгласно чл. 17а, ал. 4 от Търговския закон клоновете на чуждестранните лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си право, имат задължение да обявяват в Търговския регистър и годишните финансови отчети на чуждестранното лице.

Отговорен за съставянето, съдържанието и публикуването на ГФО е ръководителят на предприятието (чл. 16 от ЗСч). Кой може да съставя ГФО е посочено в чл. 17 ЗСч – служители на предприятието или счетоводни предприятия, а при едностранно водене на счетоводството (на еднолични търговци) и липса на дейност през отчетния период собственикът на предприятието също може да състави ГФО. Съставителят на ГФО трябва да отговаря на определени критерии, посочени в чл. 18 ЗСч.

Какво включва годишният финансов отчет?

ГФО се състои от няколко основни части, всяка от които предоставя различен аспект на финансовата информация за предприятието. Основните компоненти включват:

i. Счетоводен баланс

Счетоводният баланс показва какво притежава и какво дължи предприятието към даден момент, обикновено 31 декември. Той се разделя на активи (имущество, пари, вземания), пасиви (задължения) и собствен капитал. Балансът трябва винаги да е „в равновесие“ – активите трябва да са равни на сбора от пасивите и собствения капитал.

ii. Отчет за приходите и разходите

Този отчет показва какви приходи е реализирало предприятието през годината и какви разходи е направило. Крайната стойност – печалба или загуба – е от основно значение за данъчното облагане, за собствениците и за възможни външни партньори.

iii. Отчет за паричните потоци

Отчетът за паричните потоци показва движението на пари в рамките на отчетния период – какви постъпления са реализирани и за какво са били използвани. Той се разделя на парични потоци от оперативна, инвестиционна и финансова дейност и дава реална представа за ликвидността на фирмата.

iv. Отчет за промените в собствения капитал

Този отчет показва как се е променил собственият капитал – напр. при допълнителни вноски, натрупана печалба, разпределяне на дивиденти или покриване на загуби. 

Какъв е срокът за подаване на ГФО в Търговския регистър?

• Всички търговци по търговския закон, както и юридическите лица с нестопанска цел, имат задължение да обявят ГФО в Търговския регистър в срок до 30 семпетври на следващата година, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗСч.
• Обявяването се извършва по електронен път чрез сайта на Агенцията по вписванията. За целта ви е нужен електронен подпис, сканирани документи и попълване на електронно заявление Г2. При обявяване на ГФО не се дължи такса.

Кои предприятия обявяват ГФО чрез икономическо издание или в интернет?

Предприятията, които не са търговци или ЮЛНЦ (например дружества по ЗЗД) подават ГФО чрез икономическо издание или в интернет до 30 септември на следващата година, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗСч. Такива предприятия са: дружествата по Закона за задълженията и договорите, консорциумите, съвместните предприятия и други обединения, създадени с договор, по които страните имат права върху нетните активи (чл. 2, т. 4 от ЗСч.). Накратко тези предприятия се наричат „неперсонифицирани дружества“. 

Задължение за публикуване на ГФО в икономическо издание имат също търговските представителства и чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в България чрез място на стопанска дейност.

Какво става при неспазване на срока?

Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция по приходите списъци с предприятията, които не са заявили за обявяване ГФО за предходната година в срок. Тези предприятия подлежат на имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, но не по-малко от 200 лв.

Физическото лице – управител или представляващ, което е задължено да обяви ГФО, подлежи на глоба в размер от 200 до 3000 лв.

При повторно нарушение глобите се удвояват.

Каква е разликата между ГФО и годишен доклад за дейността?

Годишният доклад за дейността (ГДД) е различен от ГФО. ГДД съдържа нефинансова информация за това как е протекла дейността на предприятието през отчетния период. ГДД не дублира самите числа от финансовия отчет, а ги обяснява в контекст — какво се е случило, защо има ръст или спад, какви външни и вътрешни фактори са повлияли и какво се планира занапред.

В заключение, ГФО не е просто административно изискване – той е важен инструмент за отчетност, прозрачност и добро управление. За да избегнеш санкции и да поддържаш добра финансова репутация, не подценявай навременното изготвяне и подаване на ГФО.

Адвокатска кантора „Данаилова, Тодоров и Партньори“ съдейства при казуси свързани с Търговско право и Данъчно право и счетоводство като подаване на ГФО и извършва услуги по вписване и обявяване в Търговския регистър. Ако не сте сигурен в процедурата, потърсете ни. Ние гарантираме, че документите ще бъдат подадени своевременно.