Please enable JS

Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП)


Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП)

Законът за мерките срещу изпирането на пари въвежда определени задължения за бизнеса. Какви са те и кого засягат? Каква е целта на закона и мерките? Как да се подготвите?

Настоящата статия ще ви запознае с основните законови изисквания, а при нужда от допълнителна консултация, свържете се “Данаилова, Тодоров и партньори”.

Какво представлява Законът за мерките срещу изпирането на пари?

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) цели да не допуска придобити от престъпна дейност средства в икономиката на страната. Главната му задача е да се модернизират мерките за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

С основните отговорности, свързани с прилагането на закона, е натоварена Дирекция “Финансово разузнаване” към Държавна агенция “Национална сигурност”.

Необходимостта от подобен закон се появява с приемането на Директива (ЕС) 2018/843 от Европейския парламент през 2018 година.

Така наречената Пета директива, насочена срещу изпирането на пари, създава нови правила и изисквания на нивото на Европейския съюз. Тя е отговор на нови рискове, свързани с развитието на технологиите (напр. виртуалните валути) и глобалния мащаб на терористичните организации.

Това налага създаването на международни стандарти за борбата с изпирането на пари, с което се заема Работна група за финансово действие (Financial Action Task Force (on Money Laundering) или FATF).

Новите стандарти и изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 трябва да се транспонират в българското законодателство. Така през март 2018 се приема нов закон - Законът за мерките срещу изпирането на пари.

Понастоящем се работи върху Проект на Закон за изменение и допълнение на ЗМИП. Той се разработва въз основа на доклад за Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Кои са задължените лица по ЗМИП?

Законът за мерките срещу изпирането на пари обхваща широк кръг от задължени лица. Те са както физически, така и юридически, както от публичния, така и от частния сектор. Всички задължени субекти са изчерпателно изброени в чл. 4 от ЗМИП.

Задължените лица по ЗМИП могат да бъдат подразделени на няколко основни групи, според сферата на дейност. Такива са, например, БНБ, кредитни и застрахователни институции, инвестиционни посредници и фондове, както и пенсионноосигурителни дружества.

Предлагащите счетоводни услуги, правни консултации, както частните съдебни изпълнители и нотариусите също са обхванати от закона. Тъй като закупуването на недвижима собственост и инвестирането в търговски дружества може да се използва за изпирането на пари, тези групи играят важна роля в предотвратяването на сделки със средства, придобити от престъпна дейност.

ЗМИП обхваща също търговците на едро, търгуващите с оръжие и петрол, митническите органи. Задължени лица са политическите партии, организаторите на хазартни игри, професионалните спортни клубове и пр. Списъкът се актуализира периодично, като с последните промени чл. 4 от ЗМИП понастоящем има 39 точки, описващи задължени субекти.

Една от новите групи задължени лица по ЗМИП обхваща търгуващите с произведения на изкуство при стойност на сделката равна или надхвърляща  €10 000. Тук се включват и художествени галерии и аукционни къщи.

Втората група, добавена с оглед на интензивното развитие на технологичните иновации, засяга т. нар.  криптоборси. Така лицата, предлагащи услуги за обмен между виртуални и признати валути също имат задължения по ЗМИП.

Важно е да отбележим, че законът прави разлика между упражняването на дейност по занятие и случайно.

Да вземем за пример търговците на едро, които са сред задължените лица по чл. 4 т. 19. Ако търговското дружество е посочило като предмет на дейност “търговия на едро”, това автоматично го прави задължен субект по ЗМИП. Търговците на едро продават стоки на други търговци, а не на краен потребител.

Важно е да отбележим, че за задължени лица по ЗМИП не се считат субектите, които продават произведени от тях стоки.

Пълен списък на задължените лица по чл. 4 можете да намерите в текста на Закона за мерките срещу изпирането на пари. При нужда от допълнителна консултация или съдействие, свържете се с нас.

Кога и как се прилагат мерките по ЗМИП?

Според законовата рамка мерките срещу изпирането на пари се прилагат при установяване на стопански, търговски или професионални взаимоотношения.

ЗМИП обхваща и извършването на случайни операции и сключването на случайни сделки в следните случаи:

  • при стойност на операцията/ сделката, равняваща се на или надхвърляща €15 000  (или тяхната равностойност);
  • при операции/ сделки на стойност €5000 (или тяхната равностойност), плащани в брой;
  • при операции/ сделки на стойност €10 000 (или тяхната равностойност), плащани чрез превод на средства съгласно чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 2015/847.

Мерките се прилагат и при съмнение за:

  • неверни данни за идентифициране на контрагента;
  • изпиране на пари или средства с престъпен произход.

Самите мерки срещу изпирането на пари по ЗМИП включват:

  1. събиране на информация и изготвяне на документация по реда на ЗМИП, което включва комплексна проверка на клиента;

    Това означава, че ако вие като търговец на едро, например, установите отношения с нов клиент и сключите сделка, чиято равностойност отговаря на горепосочените условия, вие сте задължен да проверите щателно клиента си. Събраната информация трябва да представите в документална форма към Дирекция “Финансово разузнаване” към ДАНС. 

  2. съхраняване на събраните данни, информация и документи;
  3. оценка на риска от изпиране на пари и финансов тероризъм;

    Тази оценка се извършва от специално назначено отговорно лице и се основава на Националната оценка на риска от изпиране на пари. Тя е съобразена с Европейската комисия и нейно резюме е публикувано на сайта на ДАНС.

  4. разкриване на информация относно съмнителни клиенти, сделки и операции, както и информация за целите на ЗМИП;

  5. обмен на информация - както на национално ниво, така и между Дирекция “Финансово разузнаване” към ДАНС и съответните структури на други държави.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Какви задължения въвежда ЗМИП за бизнеса?

Задължените лица по ЗМИП трябва да съгласуват дейността си с всички изисквания на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Това включва различни мерки в зависимост от вида и обема на дейността. Друг важен фактор е и по коя точка от чл. 4 е задължено физическото или юридическо лице.

Отговорностите на задължените по ЗМИП лица включват:

  • Приемане на вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари

Изготвянето на тези Вътрешни правила по чл. 101 от ЗМИП изисква посочването на ясни критерии за разпознаване на съмнителни клиенти, операции и сделки. В тях се посочват методите за събиране и съхраняване на информация и т. н. 

Срокът по чл. 102 от ЗМИП за изготвяне на Вътрешните правила е 4 месеца за новорегистрираните задължени субекти. Важно е да се отбележи, че правилата се прилагат и от клоновете и дъщерните дружества на задълженото лице в други държави.

  • Изготвяне на вътрешна оценка на риска.

Както споменахме, тя се основава на Националната оценка на риска, която се актуализира въз основа на доклади, включително на европейско ниво, за рисковете от използване на финансовата система за изпиране на пари. За да бъдат съгласувани Вътрешните правила със заключенията на Националната оценка на риска, бяха въведени и специални промени в преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП по отношение на сроковете.

  • Изготвяне на система за комплексна проверка на контрагентите.
  • Определяне на отговорно лице по ЗМИП.

Този служител отговаря за контрола по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Той служи и като лице за контакт с Държавна агенция “Национална сигурност”.

  • Създаване на вътрешна система за подаване на сигнали към отговорното лице.
  • Запознаване на всички служители със законовите изисквания на ЗМИП, вътрешните правила и оценката на риска. Това включва и обучение, което за юридическите лица трябва да се извършва периодично.

Какви са санкциите при неспазване на разпоредбите и сроковете по ЗМИП?

При неспазване на срокове и разпоредби, ЗМИП предвижда глоби и имуществени санкции. Важно е да отбележим, че глобите се прилагат, когато става дума за нарушения, които не съставляват престъпление.

Размерът на глобите за нарушения по ЗМИП варира между 1000 лв. и 10 000 лв. за физически лица. За юридически лица сумите са между 2000 лв. и 20 000 лв.

Глобите, предвидени за финансовите институции и застрахователите са още по-високи - между 5000 лв. и 50 000 лв.

При повторно нарушение глобите се налагат в двоен размер. За тежки и системни нарушения предвидените санкции варират между 20 000 лв. и 10 000 000 лв. или 10% от годишния оборот.

 С какво можем да ви бъдем полезни?

Съгласуването на дейността на даден бизнес с изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари изисква добро познаване на законовите разпоредби, изменения и срокове.

Консултацията с адвокат-специалист осигурява:

  • информация относно конкретните задължения по ЗМИП на даден бизнес;
  • анализ на спецификите на дейността, както и на правата и задълженията на конкретното физическо или юридическо лице;
  • съдействие при изготвянето на всички необходими документи по ЗМИП;
  • съдействие при създаването на необходимата организация за проверка на клиентите, както и за събиране, съхраняване и подаване на информация към отговорните служби.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.


Адвокатска кантора „Данаилова, Тодоров и партньори“ е лидер в областта на търговското, облигационното, трудовото, административното и данъчното право. 

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ ЗАПИТВАНИЯ