Please enable JS

Регистър БУЛСТАТ: Вписване, специфики и важни аспекти


Регистър БУЛСТАТ: Вписване, специфики и важни аспекти

Какво е Регистър БУЛСТАТ?

Агенция по вписванията води и поддържа Регистър БУЛСТАТ като единен национален административен регистър. Тя осъществява дейности по вписванията в него, издава справки и удостоверения за вписаните обстоятелства.

Информацията в регистър БУЛСТАТ се съхранява в единна информационна система, която поддържа национална база данни. За всяко лице, което подлежи на вписване в регистъра, се води дело в електронна форма. В него се прилагат заявленията, документите, които удостоверяват вписаните обстоятелства, и други.

БУЛСТАТ е основният регистър, който се използва от останалите административни регистри и информационни системи за единна идентификация на всички юридически и други единици, които извършват дейност в Република България.

Регистърът е основен източник на информация за Регистъра на статистическите единици, което осигурява някои предимства при статистическите изследвания.

От юли 2020 г. вече се ползва новият портал за електронни услуги https://portal.registryagency.bg, който обединява сайтовете на Имотен регистър (ИР) и Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), Регистър БУЛСТАТ и РИОС (Регистър на имуществените отношения на съпрузите).

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Вписване в Регистър БУЛСТАТ

Според Закона за регистър БУЛСТАТ определени лица са задължени да поискат вписване в регистър БУЛСТАТ.

Кои лица подлежат на вписване в Регистър БУЛСТАТ?

На вписване в регистъра подлежат задължително следните лица:

  1. Юридически лица, които не са търговци и не са с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ.
  2. Клонове на чуждестранни лица, които не са търговци и не са ЮЛНЦ.
  3. Търговски представителства на чуждестранни лица по чл. 24 от ЗНИ.
  4. Чуждестранни юридически лица:

    • които осъществяват стопанска дейност в България, вкл. и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект;
    • чието ефективно управление е на територията на България;
    • които притежават недвижимо имущество в страната.
  5. Неперсонифицирани дружества по ЗДД, вкл. организираните по занаятчийски начин и осигурителни каси по чл. 8 от КСО.
  6. Други лица извън посочените, които са осигурители и не са физически лица.
  7. Клоновете и поделенията на лицата по т. 1, 4 и 6, и поделенията на вписаните в Търговския регистър търговци.
  8. Физически лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност.
  9. Чуждестранни физически лица, които не притежават ЕГН или личен номер на чужденец и:

    • извършват търговска дейност или оказват независими лични услуги в страната, вкл. и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект;
    • притежават недвижимо имущество в България;
    • са осигурители;
  10. Други физически лица – осигурители.

Освен това в регистър БУЛСТАТ могат да се регистрират и чуждестранни лица, които подлежат на специална регистрация по силата на материален данъчен закон, в това число и когато са освободени от данък съгласно влязъл в сила международен договор, по който е страна Република България.

Чуждестранните лица от държава - членка на ЕС или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват стопанска дейност в България само при условията на свободно предоставяне на услуги, не трябва да са вписани в регистъра БУЛСТАТ.

Какви обстоятелства се вписват в Регистър БУЛСТАТ?

Обстоятелствата, които се вписват, зависят от вида на лицето, което подава заявлението за вписване в регистър БУЛСТАТ.

За юридическо лице в регистъра се вписват следните данни:

  • правноорганизационна форма;
  • наименование на лицето;
  • седалище и адрес на управление, адрес за кореспонденция на територията на България;
  • предмет на дейност;
  • органи на управление и представителство;
  • дата на регистрация в регистър БУЛСТАТ и ЕИК - той се определя при вписването на лицата в регистъра;
  • основание за вписване;
  • адрес на местоизвършване на дейността или на имота.

От 2018 г. насам се вписват и идентификационни данни за лицата, които са действителни собственици на юридическите лица, а също и данни за дружества, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху дейността на вписаното дружество. Това се прави с цел по-добро прилагане на ЗМИП.

Ако става въпрос за физическо лице, в регистъра се вписват:

  • име и самоличност и гражданство на лицето. Ако е чуждестранно физическо лице, се вписва рождената му дата;
  • ЕИК - съвпада с ЕГН или личния номер на чужденец;
  • основание за вписване;
  • адрес за кореспонденция;
  • адрес на местоизвършване на дейността или на имота;
  • упражнявани дейности, професии, занаяти.

И в този случай се изисква идентифициране на действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които се упражнява контрол.

Процедура по регистрация в Регистър БУЛСТАТ

Първо оправомощеното лице подава заявление. То може да е самото физическо или юридическо лице, негов законен представител, адвокат с изрично пълномощно или пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно.

Към заявлението трябва да се приложи декларация за истинността на заявените обстоятелства. Заплаща се и държавна такса, която е различна в зависимост от това дали става въпрос за вписване на чуждестранни юридически или физически лица.

Изискванията относно необходимите документи зависят от вида на лицето, чиито данни се вписват в регистъра.

При вписване на обстоятелства относно чуждестранно юридическо лице, е нужно да се представят:

  1. Документ, удостоверяващ извършването на определената дейност в България.
  2. Легализиран документ за удостоверение възникването на юридическото лице в конкретната държава. В него трябва да се съдържат данни относно лицата, които управляват и представляват това юридическо лице. Документът е нужно да бъде придружен със заверен превод на български език.
  3. Документ за платена държавна такса.

При вписване на обстоятелства за чуждестранно физическо лице са необходими:

  1. Документ, който удостоверява, че лицето извършва определената дейност на територията на страната или документ, който удостоверява правото на собственост върху недвижим имот в Република България, а също и допълнителни документи, когато такива се изискват по закон.
  2. Документ за платена държавна такса.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Срокове

Важно е да знаете от кой момент възниква задължението ви за вписване в регистър БУЛСТАТ. Обичайно за всички лица срокът е 7 дни.

За юридическите лица, за които се изисква съдебна регистрация, срокът започва да тече от момента на получаване на съдебното решение за регистрация.

За физическите лица той тече от започване на дейността, наемането на физически лица, закупуването на определения имот или от момента на промяна в някое от обстоятелствата, които подлежат на вписване (например промяна на адреса за кореспонденция или на упражняваната дейност).

Независимо дали става въпрос за заявление за вписване или заличаване, служителят по регистрацията е законово задължен да се произнесе по заявлението най-късно до следващия работен ден от постъпването му.

Проверка

Служителят извършва проверка за законосъобразност на заявлението с оглед на това дали:

  • са спазени предвидената форма и ред при подаването му;
  • заявлението е подадено относно обстоятелства, които подлежат на вписване и все още не са вписани;
  • подателят е оправомощено лице;
  • заявлението е придружено от всички изискуеми по закон документи, заедно с декларация за истинност на обстоятелствата и документ за платена държавна такса.

Има няколко възможни изхода от проверката:

  1. Установява се, че всички изисквания са спазени и служителят постановява вписване или съответно заличаване на обстоятелствата.
  2. Служителят установява, че липсват някои документи или не е платена държавната такса и дава указания на заявителя за отстраняване на недостатъците. Заявителят има срок от 5 работни дни да извърши това, за да продължи производството. В противен случай служителят по регистрацията постановява отказ и производството се прекратява.
  3. Установява се, че не са спазени изискванията на закона - например заявлението произхожда от неоправомощено лице или се заявяват обстоятелства, които не подлежат на вписване. В такъв случай служителят постановява отказ, който незабавно се връчва на заявителя лично или чрез препоръчано писмо с обратна разписка.

В случай на отказ, има два варианта:

  1. Заявителят може да подаде ново заявление, което да се разгледа по реда на постъпването му. В случая може да се ползват и документи, представени при първото заявление, като заявителят посочи номера на заявлението и вида на документите. Той трябва обаче да подаде нова декларация за истинност на обстоятелствата.
  2. Другата опция е заявителят да оспорва отказа за извършване на вписването. Оспорването се извършва първо по административен ред пред изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а актът на изпълнителния директор, с който се потвърждава отказът, се оспорва по съдебен ред според Административнопроцесуалния кодекс. Ако след оспорването отказът бъде отменен, вписването се извършва служебно и заявителят се уведомява за това, така че не е необходимо да подава ново заявление.

Заключение

Сега знаете какво е Регистър БУЛСТАТ, каква е процедурата по вписване в него, какви са сроковете, за които да следите, и възможните изходи от нея.

При нужда от консултация и съдействие от добър адвокат, потърсете ни. Адвокатска кантора “Данаилова, Тодоров и партньори” предлага експертно комплексно обслужване по всякакви правни въпроси.


Адвокатска кантора „Данаилова, Тодоров и партньори“ е лидер в областта на търговското, облигационното, трудовото, административното и данъчното право.

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ ЗАПИТВАНИЯ