Договорите, въз основа на които едно физическо лице се задължава да извършва работа, се делят условно на трудов договор и т.нар. „граждански“ договор. Важно е да сме запознати с разликите между трудов и „граждански“ договор, за да знаем какви са гражданскоправните и осигурителните задължения, които поемаме, сключвайки такъв договор.

Трудов договор

С какво трудовият договор се различава от останалите договори за извършване на работа? Основната разлика се състои в степента на зависимост на изпълняващия работата от лицето, което му я възлага.

При трудовия договор работникът или служителят предоставя работната си сила на работодателя, като се поставя на негово разположение за извършването на определена трудова функция. Работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения в определеното работно време и място, по начин, определен от работодателя, и с негови средства. Работодателят има определена власт и служителят е длъжен да изпълнява инструкциите му при осъществяване на трудовите си задължения. Това особено отношение, при което работодателят упражнява дисциплинарна власт, се регламентира в Кодекса на труда със специфични правила. 

Работникът или служителят се ползва с трудовоправна закрила: 

• трудовото възнаграждение да не е под определен минимум;
• работното време да не надвишава максимална продължителност;
• възможност за ползване на отпуск за различни цели;
• право на безопасни и здравословни условия на труд;
• защита срещу произволно уволнение и др. 

Работодателят, от своя страна, има право:

• да издава заповеди и да задължава служителя да изпълнява определени задачи в границите, определени от закона и от трудовия договор;
• да налага дисциплинарни наказания при неизпълнение на трудовите задължения от страна на служителя, по определен в закона ред. 

Срочни и безсрочни трудови договори

В зависимост от това дали имат срок, трудовите договори се делят на срочни и безсрочни.

По принцип законът изисква трудовият договор да се сключи като безсрочен, тъй като така се закриля интересът на работниците и нуждата им от постоянен и сигурен доход. Същевременно обаче, са предвидени изключения от този принцип, тъй като е съобразен интересът на работодателя в случаите, когато работата е от временен характер. В тези случаи не може да се възлага на работодателя тежестта да поддържа работното място за по-дълъг срок от необходимото. Затова в чл. 68 от Кодекса на труда са предвидени следните случаи, в които е възможно трудовият договор да се сключи като срочен:

• когато срокът му не е повече от 3 години – за временни, сезонни и краткотрайни работи;
• когато срокът му е не по-малко от 1 година и не повече от 3 години, без други условия, но такъв договор не може да се сключи повече от два пъти между едни и същи страни;
• когато се сключва само за определена работа – до завършването й;
• когато се сключва за заместване на служител, който е в отпуск и др.

Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. 

Срок за изпитване

Независимо дали договорът е сключен като срочен или безсрочен, той може да има като допълнително условие срок за изпитване. Срокът за изпитване може да е уговорен в полза на едната или в полза и на двете страни. Когато е уговорен в полза на работодателя, целта на срока за изпитване е работодателят да може да провери годността на работника или служителя да изпълнява определената работа. Ако е уговорен в полза на работника или служителя, целта е той да провери дали работата е подходяща за него. Срокът за изпитване дава право на страната, в чиято полза е уговорен, да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие и без да се мотивира, по всяко време преди изтичането на срока за изпитване.

Според чл. 70 от Кодекса на труда срокът за изпитване не може да е повече от 6 месеца, а когато трудовият договор е сключен за определен срок, по-кратък от една година, срокът за изпитване не може да е повече от един месец.

Трудов договор за допълнителен труд

Това е втори трудов договор, сключен от работника, който вече има основен трудов договор. Той може да бъде при същия или при друг работодател, освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси (чл. 111 КТ). 

Продължителността на работното време по двата трудови договора не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с Кодекса на труда.

Граждански договор

Всъщност „гражданският“ договор не е вид договор, а група от различни видове договори, които са назовани с общото име „граждански“, за да бъдат отграничени от трудовия договор. В сравнение с трудовия, при „гражданския“ договор изпълнителят на работата е самостоятелен и не е подчинен на възложителя. Задължава се само да спази крайния срок и уговореното количество и качество на крайния резултат. Най-често средствата за производство принадлежат на изпълнителя и той носи изцяло отговорността за вреди от дейността, както и стопанския риск. 

Следва да се има предвид, че е незаконосъобразно да се предоставя работна сила въз основа на „граждански“ договор, тъй като по този начин се заобикалят изискванията на трудовото законодателство. 

„Гражданските“ договори, по които се полага труд срещу възнаграждение, най-често са договор за услуга и договор за изработка. При договора за услуга изпълнителят се задължава да извърши работа, чийто резултат не се обективира в материален вид, догато при договора за изработка се създава материален обект или се въздейства върху такъв. По отношение на договора за услуга не са предвидени общи правила в Закона за задълженията и договорите, докато по отношение на договора за изработка се съдържат правила в този закон. 

Съществуват и други видове договори, по които се полага труд без трудово правоотношение, като за някои от тях съществува специфична уредба – например договор за управление на търговско дружество (чл. 241, ал. 6 от Търговския закон), договор за сътрудничество между адвокат и адвокатско дружество (чл. 77 от Закона за адвокатурата) и др.

Ако ви е нужен договор за полагане на труд или искате да се консултирате относно такъв договор, не се колебайте да ни пишете. Адвокатско дружество „Данаилова, Тодоров и Партньори“ е специализирано в изготвянето на договори за полагане на труд и има дългогодишен опит в областта на Трудовото право.