Please enable JS

Запис на заповед: Основни аспекти


Запис на заповед: Основни аспекти

В днешно време е все по-честа и необходима практиката да се използва запис на заповед, за да се гарантира коректното връщане на парични задължения при различни граждански и търговски правоотношения.

В тази статия ще обсъдим какво точно представлява тя, как се издава, кога е валидна, както и допълнителна важна информация.

Какво е запис на заповед?

Това е универсално правно средство, което представлява безусловно писмено обещание, гарантиращо връщането на определена парична сума.

По-точно казано, по силата на тази абстрактна правна сделка издателят (длъжникът) се задължава да плати на приносителя (кредитора) посочената в документа сума.

Целта е когато длъжникът не изпълни обещаното, въпросната запис на заповед да помогне на кредиторите бързо и ефективно да се снабдят с изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на който да бъде образувано изпълнително производство за събиране на вземането.

Записът на заповед е ценна книга с обезпечителна функция и може да се използва при всякакви договори. Уредбата й се намира в чл. 535-538 от Търговския закон.

Кога се използва запис на заповед?

Този документ се използва най-често в следните случаи:

  • Давате или предстои да заемете пари на някого и искате гаранция за връщането им.
  • Получавате или предстои да получите пари от някого и желаете да му гарантирате, че ще ги върнете коректно.
  • Няма друго основание (например няма сключен писмен договор), на което да ви се дължи определената парична сума.

Как се пише запис на заповед?

  1. Процесът по издаване на запис на заповед е много опростено - прави се единствено от лицето, което дължи връщането на пари, без да се налага участието на нотариус или други формалности.

  2. Записът на заповед е задължително в писмена форма, за да отговаря на изискванията на закона.

  3. Издава се в един екземпляр, който остава при кредитора.

  4. Няма законови времеви рамки, в които се издава заповед. Това може да се случи в момента на даване/получаване на паричната сума или на по-късен етап.

  5. Самият документ трябва да има следното съдържание:

    • изписан изразът "запис на заповед" на езика, на който е написан документа;
    • безусловно обещание да се плати определената сума пари;
    • падеж;
    • място на плащането;
    • името на лицето, на което трябва да се плати;
    • дата и място на издаването;
    • подпис на издателя на записа.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Кога е невалидна запис на заповед?

Ако изискуемите от закона реквизити не присъстват в документа (например ако той не е назован “Запис на заповед”), той е невалиден. Изключение се прави само, ако:

  1. Не е посочен падежът. В такъв случай се приема, че записът на заповед е платим на датата на неговото предявяване.

  2. Не е уговорено  мястото  на плащане. Тогава се смята, че то съвпада с мястото на издаване на ценната книга.

  3. Не е посочено мястото на издаване. Приема се, че документът е издаден на мястото, посочено до името на издателя.

Допълнително съдържание в самия текст на същия документ не го прави невалиден, стига да не включва условия за плащане.

Не е задължително вписването на повода или целта, с която е издаден записът на заповед, но ако присъства, ще улесни доказването в евентуален исков процес по установяването на дължимост на съответното вземане.

Важна информация

При издаване на Запис на заповед е изключително важно да се посочи падежът, тоест датата, на която трябва да се върне сумата по записа.

Според закона, ако такъв не е определен, сумата се дължи при поискване от страна на лицето, в чиято полза е издаден документа. Тогава може да се изисква изпълнение в срок от една година от датата на издаване. Издателят може да удължи или намали този срок едностранно преди издаване на Записа на заповед.

С този документ могат да се впишат и допълнителни клаузи:

  1. Клауза “без протест” - издателят няма да има право да откаже да приеме записа на заповед или да плати сумата, дължима по него.

  2. Клауза “без разноски”- поемателят не може да претендира заплащане на разноски, които е направил във връзка със събиране на сумата по записа.

  3. Клауза “не на заповед” - поемателят не може да прехвърли правата по записа на заповед чрез джиро (отбелязване на самия документ или на допълнителен лист, че правата по него са прехвърлени на друго лице). Но той може да прехвърли правата чрез договор за цесия.

Предявяване на запис на заповед

В случай, че сумата по въпросната заповед за плащане не се изплати на падежа, то отсрещната страна може да предяви претенцията си по съдебен ред.

Производството пред съда се образува чрез подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Записът на заповед е редовен от външна страна само при наличието на законовите реквизити. По реда на ГПК районният съд извършва съответната проверка.

В срок от 3 дни от нея се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на кредитора, въз основа на които да бъде образувано изпълнително производство при частен или държавен съдебен изпълнител срещу длъжника.

При подадено заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на запис на заповед, длъжникът може да възрази писмено по реда на чл. 414. В такъв случай кредиторът-ищец следва в указания срок да предяви искова молба за установяване на вземането си.

Повече за исковата молба и отговора на такава можете да прочетете в отделната ни статия.

Заключение

Не се доверявайте на готови образци и бланки от интернет. При издаване на ценни книги и поемане на задължения чрез запис на заповед е добре да потърсите експерт, който да състави документа съгласно законовите изисквания и задължителната практика на съдилищата.


При нужда от консултация с добър адвокат по търговско право, свържете се с нас.

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ ЗАПИТВАНИЯ