Please enable JS

Давностен срок: какво трябва да знаете


Давностен срок: какво трябва да знаете

Какво означава давностен срок?

От правна гледна точка давността се разбира като срок, с чието изтичане настъпват определени правни последици. Различават се основно два вида давност: погасителна и придобивна.

При погасителната давност с изтичане на съответния срок, кредиторът не може да удовлетвори правото си върху дадено вземане по принудителен начин.

Погасителната давност не променя правата и задълженията на кредитора и длъжника. Но с изтичането на регламентирания период от време, ако кредиторът предяви съдебен иск за дължимото, длъжникът може да се позове на изтеклата погасителна давност. В този случай съдът ще отхвърли иска.

При придобивната давност, с изтичането на давността дадено физическо или юридическо лице придобива собственост или право върху определена вещ.

Тук ще се спрем по-подробно на сроковете и характеристиките на погасителната давност.

Всички искове ли се погасяват по давност?

Както вече споменахме, с изтичането на погасителната давност дългът не отпада. Кредиторът, който е бездействал в определения законов срок, губи възможността да търси правата си по съдебен ред.

Трябва да отбележим, че длъжникът може да се позове на това, че давността е изтекла, само като предяви възражение срещу заведен от кредитора иск или образувано от него изпълнително дело.

Погасяването по давност не засяга всички видове искове. Не се погасяват по давност например искове за развод, искове за собственост или делба и пр.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Видове давностни срокове

Колко дълъг е давностният срок ще зависи от вида на задължението. Тук трябва да отбележим, че при пубичните и частните вземание се пралага различна законова рамка.

Публичните вземания са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Давността при глобите и имуществените санкции се определя от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) засяга частните вземания, т.е. задължения на физически и юридически лица.

Тук ще се спрем на давността според нейната продължителност, независимо дали засяга публични или частни вземания.

Петгодишна давност

Според  чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват вземанията, за които законът не предвижда друго. Това е т. нар. обща погасителна давност по частните вземания.

Петгодишна е давността и върху публичните вземания (чл 171-174 от ДОПК). Този срок засяга данъци, мита, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси и пр.

Това означава, например, че с изтичането на този петгодишен срок, НАП не може да упражни правото си на принудително събиране. 

Забележете, че срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Този давностен срок може да бъде спиран или прекъсван, но с изтичането на 10 години се погасяват всички вземания (чл. 115 ал. 2 от КСО).

Тригодишен давностен срок

Чл. 111 от ЗЗД регламентира специални правила и по-кратка давност от 3 години за редица вземания:

  1. Възнаграждения за труд. 
  2. Обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.
  3. Периодични плащания

Тук става дума за възнаграждения по граждански договори, авторски договори, издателски договори, договори за изработка и пр.

Чл. 111 от ЗЗД не засяга възнагражденията по трудов договор, които са регламентирани в Кодекса на труда.

Тригодишният давностен срок по неустойки и обезщетения засяга като цяло претенции, свързани с вреди, възникнали в резултат на неизпълнение на договор.

Периодичните плащания включват наеми, плащания за комунални услуги, сметки към мобилни оператори и пр. Това означава, че давността по дългове към топлофикация, електроснабдяване и пр. е три години.

В същата група спадат и неустойки и лихви, като месечно начислявани.

Тригодишна е давността и за:

  • Искове за унищожаване на сделка по ЗЗД чл. 32
  • Искове срещу платец по запис на заповед/менителница
  • Права и задължения по застрахователно обезщетение

Изключение от общо правило прави унищожаването на договор, сключен при крайна необходимост и неизгодни условия. В този случай срокът е 1 година от сключването на договора.

Нека отбележим, че с унищожаването на договор се счита, че той не е породил никакви правни последици. С това унищожаването се различава от прекратяването на договор.

При иск срещу платец по запис на заповед срокът започва да тече от падежа или момента на предявяване от кредитора и съответно отказ на платеца да плати дължимото.

При застрахователните договори, давността започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие.

Изключение правят обезщетенията по “Гражданска отговорност”, за които давностният срок е 5 години.

Едногодишна давност

Едногодишен давностен срок има при:

Забележка: в случай на измама законовият срок е по-дълъг - три години.

Какъв е давностният срок при изпълнителни дела?

В случай че срещу вас е образувано изпълнително дело, може да се окаже, че дълговете са погасени по давност. Затова ако сте получили покана за доброволно изпълнение или е наложен запор върху средствата ви, трябва да проверите каква е давността.

При изпълнителните дела въз основа на заповед за изпълнение, се спазва законовия давностен срок:

  • За периодични плащания (топлофикация, топлинна енергия, мобилни оператори и пр.) - 3 години
  • За задължения по кредит - 5 години.

В случай че вземането е установено със съдебно решение, срокът е отново 5 години.

Кога започва да тече срокът на давност?

Чл. 114 ал. 1 от ЗЗД регламентира като начален момент на давностния срок денят, в който вземането е станало изискуемо.

Ако не е уговорен падеж, а вземането е изискуемо чрез покана към длъжника, срокът тече от момента на възникване на задължението, а не от подаването/получаването на поканата.

При иск за неустойка за забава, срокът започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Спиране на давността

Давност не тече при:

  • Близки роднини - родители и деца, съпрузи, настойници
  • Управител и дружество.
  • Предявен иск, докато трае съдебният процес относно вземането

Давността спира, докато условията по-горе са налице.

Например, при завеждането на иск от страна на кредитора към длъжника, само докато тече съдебния процес за вземането. Или докато управителят изпълнява съответната длъжност в дружеството.

От момента, в който тези обстоятелства не са налице, давностният срок продължава да тече.

В случая с подадения иск това ще зависи от решението вследствие съдебния процес за вземането. Съдът може да постанови и принудително изпълнение в полза на кредитора. Срокът за предприемане на действия в този случай е пет години от влизането в сила на съдебното решение.

Прекъсване на давността

В редица случаи давността се прекъсва и впоследствие започва да тече нова давност (отначало):

  • При признаване на вземането от длъжника
  • Ако се предприемат действия за принудително изпълнение.
  • Ако се предяви иск, възражение или искане за помирително производство.

Длъжникът може да признае вземането по два начина: изрично или чрез действия.

За изрично признаване се счита подаването на иск към кредитора за отлагане на срока за изпълнение, разсрочване или частично плащане.

Длъжникът прекъсва давността с действията си, като например плати част от дълга или извърши прихващане срещу насрещно вземане.

Давността се прекъсва и ако кредиторът предприеме някакви действия за принудително изпълнение или поиска да се издаде заповед за изпълнение.

Помирителното производство също прекъсва давността. Но ако не се постигне извънсъдебно помиряване, сроковете не се считат за прекъснати, т.е. те продължават да текат.

Абсолютна давност: 10 години за физически лица

Абсолютната давност засяга вземанията срещу физически лица или т. нар. вечни длъжници.

С новия чл. 112 към Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) правната комисия определи 10-годишна абсолютна давност на дълговете.

Това означава, че кредиторите няма да могат да потърсят по съдебен път събиране на вземания срещу физически лица независимо от прекъсването на давността.

Промените в закона бяха приети на второ четене през ноември 2020 и влизат в сила 6 месеца след обнародването в Държавен вестник.

Важното е да отбележим, че от момента на влизането си в сила, промяната ще засяга не само новите задължения, тя ще важи и за заварените дългове.

Десетгодишната давност засяга дълговете към банки, кредитни институции, комунални дружества и физически лица.

Според текста на закона, новата промяна не засяга отсрочените или разсрочени задължения.

Давностният срок от 10 години не се прилага и за вземания:

  1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
  2. за непозволено увреждане;
  3. за неоснователно обогатяване;
  4. за издръжка;
  5. за трудово възнаграждение;
  6. за вземанията за обезщетение по Кодекса на труда;
  7. по повод приватизационна сделка;
  8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Трябва да отбележим, че давностните срокове са уредени в закона така, че страните не могат да договорят помежду си срокове с различна продължителност.

Заключение

За всяко физическо и юридическо лице е важно да познава правата си. Правната система гарантира тези права чрез въвеждането на давност върху задълженията.

Тук ви запознахме с основните давностни срокове, засягащи публичните и частни вземания. Коментирахме и спирането и прекъсването на давностните срокове.

Представихме и последните промени, свързани с въвеждането на абсолютна 10-годишна давност.

При нужда от допълнителна консултация, свържете се с нас.


Ако имате нужда от консултация и съдействие от добър адвокат, свържете се с адвокатска кантора “Данаилова, Тодоров и партньори”. Ще се радваме да помогнем.

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ ЗАПИТВАНИЯ