Please enable JS

Ненормирано работно време: Вашите права и задължения


Ненормирано работно време: Вашите права и задължения

Какво представлява ненормираното работно време? Как са регламентирани правата и задълженията на работодателя и служителя в закона и как се отчита ненормираното работно време? Различно ли е то от извънредния труд и как?

В настоящата статия “Данаилова, Тодоров и партньори” отговарят на тези основни въпроси. Свържете се с нас при нужда от допълнителна консултация или съдействие.

Какво означава ненормирано работно време?

Ненормирано работно време се установява за някои производства или длъжности, при които понякога се налага работниците да продължат да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.

Защо се налага това? В зависимост от естеството на работата, за определени професии конкретни периоди са по-натоварени или свързани с крайни срокове. В този случай работодателят има правото да издаде заповед за ненормирано работно време, съдържаща списък с длъжностите, за които то се отнася. Когато периодът на извънредна натовареност приключи, длъжностите се изваждат от списъка и нормалният работен процес се възобновява.

Ненормираното работно време е уредено  в чл. 139а от Кодекса на труда.

Как става отчитането на ненормирания работен ден?

Съгласно чл. 142, ал. 5 от КТ при работа на ненормиран работен ден не се допуска сумирано изчисляване на работното време на работниците и служителите. Това означава, че допълнително изработените часове не се изчисляват и заплащат като извънредни. Именно в това се състои и разликата между ненормираното работно време и извънредния труд.

Как се компенсират работниците и служителите за работата над редовното работно време?

Когато на служителя се налага да продължи да изпълнява задълженията си след работно време в работни дни, това се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск.

Съгласно член 156 от КТ той е не по-малко от 5 работни дни, като законът не изисква изработените допълнително часове да отговарят на допълнителните часове отпуск. Това означава, че страните по трудовото правоотношение могат да договорят и по-голям допълнителен отпуск.

Работодателят е длъжен да компенсира работата в почивни и празнични дни с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Какви са задълженията и правата на работодателя и служителя?

При въвеждането на ненормиран работен ден, работодателят е длъжен да:

  • се консултира със синдикатите/ представителите на работниците;
  • издаде заповед и уведоми служителите;
  • осигури почивки на служителите;
  • компенсира служителите с допълнителен платен годишен отпуск.

Консултирането с представителите на работниците/ служителите в предприятието и със синдикатите трябва да предхожда издаването на заповед за ненормирано работно време.

В заповедта трябва да се изредят длъжностите, за които тази промяна се отнася.

Заповедта задължава служителите, назначени на посочените длъжности, да продължат да изпълняват задълженията си и след като е изтекло редовното работно време, когато това е необходимо. В този случай трудът, който са положили след края на работния ден, не се счита за извънреден и не се заплаща допълнително от работодателя.

Освен регламентираната почивка за хранене (минимум 30 минути съгласно чл. 151), работодателят трябва да осигури на служителите с ненормирано работно време и минимум 15 минути почивка след изтичане на редовното работно време.

Законът регламентира още правото на минимална междудневна почивка от 12 часа и непрекъсната седмична почивка от 48 часа. Това означава, че ако работното време се удължи до 21:00 часа, от служителя не може да се изисква да се яви на работа в 8:00 на следващия ден.

Както споменахме, за положения труд при ненормирано работно време в работни дни служителят има право да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск.

Кои професии са с ненормирано работно време?

Законът дава правото на работодателя да реши за кои служители да въведе ненормирано работно време.

Типичните примери за длъжности, които се налага да работят ненормирано, са счетоводителите (при приключване на месеца или годината), медицинските работници (при постъпването на неотложен случай), техническа поддръжка и други.

Ненормиран работен ден не може да се въвежда за служителите, работещи при намалено работно време - ненавършилите 18 години и заетите в рискови професии.

За работниците и служителите, изпълняващи надомна работа, също не може да се установява ненормиран работен ден.

Заключение

Запознахме ви с основните характеристики на ненормираното работно време. При нужда от допълнителна информация или консултация със специалист, свържете се с нас.


Адвокатско дружество „Данаилова, Тодоров и партньори“ е лидер  в областта на трудовото, административното и данъчното право и партньор, на когото можете да разчитате. 

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ ЗАПИТВАНИЯ