ЧМР - Важни въпроси и отговори

Какво е ЧМР?

ЧМР или CMR е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Конвенция CMR е в сила от 19 май 1956 г., а за България - от януари 1978 г.

Тя регламентира международния автомобилен превоз с леки и товарни автомобили, ремаркета и полуремаркета.

Също така ЧМР е товарителница, която служи като доказателство за доставката на товара в крайната дестинация.

В тази конвенция се определят:

• обхватът на приложението й;
• лицата, за които превозвачът носи отговорност;
• сключването и изпълнението на договори за превоз;
• отговорността на превозвача;
• исковете и предприемането на действия във връзка с тях;
• условията за превоз от следващи превозвачи;
• нищожността на условия, които са в разрез с конвенцията.

Конвенцията се прилага за всички договори за автомобилен превоз на стоки срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоките и крайната им дестинация се намират в две различни държави, поне едната от които е член на договора, независимо от седалището и националността на двете страни по него.

Кога не се прилага ЧМР?

ЧМР не се прилага в следните случаи:

• при превози съгласно международни конвенции;
• при превози на тленни останки на починали лица;
• при транспортиране на мебели и вещи при промяна на местожителство.

При автомобилни превози на стоки могат да се сключват специални споразумения между страните при превози през граници или за разрешаване използването на придружаващи стоките документи при превози, ограничени само до териториите на техните държави.

Прилагане на ЧМР при комбинирани превози

Конвенцията ЧМР се прилага освен при международни сухопътни превози, също и в случаи, в които автомобилите се превозват по море, железопътен транспорт или по въздух и стоките не се разтоварват от превозното средство.

В тези ситуации конвенцията важи за целия период на превоза.

В случай на загуба, повреда или забавяне при превозване с друг вид транспорт, отговорността на превозвача се определя от приложимите за другите видове транспорт наредби. Ако няма такива приложими законови наредби, отговорността на превозвача се определя съгласно Конвенцията CMR.

Отговорност на страните

ЧМР наподобява договор между три страни - изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. Образецът на международната ЧМР товарителница представлява комплект от седем части с еднаква поредна номерация.

Удостоверяването на договорите за международни автомобилни превози на стоки се извършва с международната товарителница ЧМР. Това е международен документ, използван от шофьори, оператори и изпращачи, който определя отговорностите и задълженията на страните по тези договори.

По силата й най-голяма е отговорността на превозвача. От момента на приемане на стоката за превоз до момента на доставката й, той отговаря за цялостната или частична липса или повреда на стоката, както и за евентуалното забавяне на доставката.

Превозвачът е освободен от тази отговорност, когато грешката е на правоимащия или на негови нареждания, а не е грешка на превозвача. Също ако резултатът се дължи на присъщ недостатък на стоката или на непреодолими обстоятелства.

Изпращачът е отговорен пред превозвача за всякакви нанесени щети и разноски, които биха произлезли от недостатък на опаковката на стоката, освен ако той е бил видим или известен на превозвача в момента на приемането й за превоз и той не е повдигнал възражения.

Попълване на ЧМР

Обикновено ЧМР се изготвя и попълва от превозвача, но изпращачът (или износителят) носи отговорност за точността на информацията.

Товарителницата се адресира до превозвача. Когато превозвачът получава стоките, изпращачът трябва да подпише товарителницата.

При доставка получателят също трябва да подпише документа. Така превозвачът удостоверява, че доставката е извършена, за да получи заплащане за услугата.

ЧМР товарителницата по своя характер не е стоково-разпоредителен документ. Тя не предоставя непременно на притежателя и/или на превозвача права на собственост върху стоките, въпреки че включва известно застраховане.

Съдържание на ЧМР

ЧМР се състои от 7 части и се изготвя в 3 екземпляра. Те се подписват и подпечатват от изпращача, превозвача и получателя.

Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият остава с превозвания товар, а третият остава при превозвача.

• Част 1 е отпечатана в червен цвят - това е оригиналът, който се предава на изпращача след сключване на договора за превоз.
• Част 2 е в син цвят и се предава на получателя на товара след направената от него заверка.
• Част 3 е в зелен цвят и остава у превозвача, след като изпълни задълженията си по превозния договор.
• Части 4-7 се отпечатват в черен цвят и се използват за справки. Ако бъдат поискани от митническите органи при преминаване на граница, трябва задължително да бъдат предоставени.

Всяко ЧМР се състои от 24 графи, които се попълват по следния начин:

• В Графа 1 изпращачът посочва точното си наименование, адрес и държава на изпращане.
• В Графа 2 се пишат името на получателя, адресът и и държавата на получаване.
• Графа 3 - разтоварен пункт, вписват се държава, град и улица.
• Графа 4 - товарен пункт, вписват се мястото и датата на натоварване.
• Графа 5 е за приложени документи. Описват се документите за извършване на гранични и други формалности (Карнет TIR, разрешение за износ/внос, сертификати, спецификации и др.). Изпращачът е длъжен да обезпечи товара със съответните митнически документи, а превозвачът не е длъжен да проверява дали те са коректни.
• Графи 6-12 съдържат подробните данни за товара (вид на опаковката и стоката, брутно тегло в кг., обем в куб. м.).
• В Графа 13 са указанията на изпращача във връзка с някои допълнителни изисквания, касаещи превоза на стоката, например инструкции за митниците при превоз на опасни товари.
• Графа 14 съдържа предписания за плащане на навлото, предплатено или дължимо е.
• Графа 15 също се попълва от изпращача - пише се (и словом) сумата на наложения платеж, който превозвачът евентуално трябва да събере от получателя.
• Графа 16 се попълва от превозвача. Съдържа данни за превозвача: наименование, адрес, държава, номер на телефон и факс, както и имена на шофьора и регистрационен номер на автомобила.
• Графа 17 също се попълва от превозвача. В нея се вписват името, адреса и страната на всеки последващ превозвач, вкл. името на шофьора и регистрационния номер на автомобила, като се изисква от него разписка за получаване на стоката с дата и подпис.
• Графа 18, попълнена от превозвача, съдържа резерви и бележки на превозвача: бележки от типа на “Липса на колет №…, 5 торби скъсани” и т.н., бележка по укрепването на товара. Изпращачът трябва или да отстрани, или да приеме тези отклонения.
• В Графа 19 изпращачът попълва специални споразумения: вписват се направените от превозвача забележки относно размера на поетата от него отговорност и т.н.
• Графа 20 се попълва от превозвача - от товарителницата се посочват елементите за определяне стойността на навлото и за сметка на кого е то.
• В Графа 21 изпращачът пише мястото и датата на съставянето на товарителницата.
• В Графа 22 изпращачът слага подпис и печат.
• В Графа 23 на свой ред превозвачът слага подпис и печат.
• В Графа 24 получателят вписва мястото и датата на доставката, подписва се и се слага печат.

Право на разпореждане с товара

Изпращачът може да се разпорежда със стоката, например да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставка или промяна на получателя. Това право се погасява, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя или когато товарът пристигне на предвиденото място за доставка и бъде предаден на получателя.

Правото на разпореждане с товара може да принадлежи изцяло и само на получателя, ако това изрично е вписано в товарителницата.

Когато изпълнението на договора при предвидените в товарителницата условия стане невъзможно, превозвачът трябва да поиска нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката. Ако не успее да получи такива навреме, той взима мерките, които счита за най-добри.

Забавяне на доставката

Товарът трябва да бъде доставен в уговорените срокове.

Ако не е уговорен такъв срок, превозвачът следва да извърши доставката за времето, което обичайно би отнел подобен транспорт.

При положение, че стоката не е доставена в срок до 30 дни след изтичане на уговорения срок за доставка, тя може да бъде счетена за изгубена.

Ако не е уговорен срок, същото важи след 60 дни от деня на приемането й за превоз от превозвача.

Обезщетения

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси е ограничена. Тя не може да надвишава 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Това е близо 10 евро за всеки килограм липсващ товар.

Превозвачът трябва да върне и заплатеното навло за превоза на стоката, митническите и други разноски.

Ако изпращачът е заплатил допълнителна цена и е обявил в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща съответните лимити, то превозвачът носи отговорност до обявения размер.

Ако доставката се забави, превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети, но не повече от цената на превоза, освен ако в товарителницата не е обявена стойността на стоката или особен интерес от доставката - тогава изпращачът заплаща допълнително.

Ограниченията на отговорността на превозвача не са валидни в случай на измама или грешка, приравнена на измама.

Правоимащият може да поиска да му се заплати и лихва върху претендираното обезщетение. Тя е в размер на 5% годишно и тече от деня на писмената рекламация до превозвача (или ако не е имало рекламация - от деня на завеждане на исковата претенция в съда).

Рекламации и искове

Получателят може да направи рекламация на получената стока в момента на получаването й в присъствието на превозвача, ако има явни липси и повреди. Ако те са скрити, той може да го направи в 7-дневен срок от получаването й.

Общата погасителна давност за искове, свързани с превоза, е едногодишна. Ако е налице измама или грешка обаче давността е тригодишна.

При частични липси, повреди или забавяне давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от 30-ия ден след изтичане на уговорения срок. Ако не е бил уговорен такъв, тя започва да тече от момента на изтичане на 60 дни след като товарът е бил приет за превоз.

Писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли рекламацията писмено и върне приложените към нея документи.

Погасеният по давност иск не може да бъде предявен дори и под формата на насрещен иск или възражение.

Подсъдност

Страните по договора могат да уговорят местно компетентен съд, който да решава евентуални бъдещи спорове.

ЧМР конвенцията им дава възможност да сезират и съда на държавата, на чиято територия е местожителството на ответника, главното му седалище, клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или мястото, където товарът е бил приет за превоз, и мястото, предвидено за доставянето му.

Регрес

Превозвач, който е изплатил обезщетение, има право на регресен иск за платените суми срещу превозвачите, които са участвали в изпълнението на превозния договор.

Превозвачът, по чиято вина е причинена щетата, трябва сам да понесе обезщетението, независимо дали го е изплатил той самият или е било изплатено от друг превозвач.

Заключение

Сега знаете как се попълва ЧМР, как се разпределя отговорността между страните и какви обезщетения се полагат.

При нужда от консултация с добър адвокат по тези и други правни въпроси, свържете се с нас. Винаги сме насреща.

Адвокатска кантора „Данаилова, Тодоров и партньори“ е лидер в областта на търговското, облигационното, трудовото, административното и данъчното право.