Please enable JS

Искова молба и отговор на искова молба: Какво и как?


Искова молба.

Искате да напишете искова молба или сте получили такава? Налага ви се да съставите отговор на искова молба, а не знаете как?

В тази статия ще научите всички важни аспекти, свързани с изготвянето и получаването на искова молба и съответно отговор на такава.

Тези дейности често изискват добри юридически познания. За ефективна защита на правата ви се препоръчва да се обърнете към адвокат.

Какво е искова молба?

Иск е отправено до съда искане да се образува производство и съдът да вземе решение, с което да разреши определен правен спор.

Всеки има право на иск. Той се счита за предявен с подаването на искова молба в съда.

Когато исковата молба постъпи в съда, тя се разпределя на съдия, който да провери дали е редовна. За да е редовна една молба, нейното съдържание трябва да отговаря на изискванията като посочване на страните и съда, излагане на фактите, искането на страната и т.н.

Страните се наричат ищец и ответник. Ищецът отправя искането за разрешаване на правния спор, а ответникът трябва да отговори и да се защити.

Ако исковата молба е нередовна, съдът дава на ищеца срок от 7 дни да я коригира.  Ако не го направи, съдът прекратява процеса.

Ако/когато исковата молба е редовна, съдът извършва проверка дали искът е допустим, тоест дали страната има право да го предяви, дали вече не е постановено решение по същия спор и т.н.

Ако исковата молба е редовна и допустима, съдът я изпраща на ответника за отговор.

Подаване на искова молба

Как се пише искова молба?

Исковата молба трябва да е написана четливо на български език, като може да е в писмена или печатна форма.

За да е редовна, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Задължително трябва да има следното съдържание:

  • посочване на съда;
  • имената и адресите на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници (при наличие на такива), ЕГН на ищеца, ако е физическо лице, или ЕИК за юридически лица;
  • цената на иска, когато е оценяем;
  • изложение на обстоятелствата, на които искът се основава;
  • в какво се състои искането;
  • подпис на лицето, подаващо молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Заедно с нея трябва да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

Необходими документи

Исковата молба трябва да е отпечатана и входирана в съда в няколко екземпляра - по един за всеки ответник плюс един за съда и един за ищеца. На екземпляра на ищеца се поставя входящ номер при подаването. В България засега се приемат само искови молби на хартиен носител, а електронни документи не.

Когато представяте на съда документи, които не са оригинали или официално заверени копия, те трябва да са заверени чрез изписване „Вярно с оригинала” върху всеки от тях, последвано от име и подпис на лицето, което прави заверката. При поискване от съда, ще бъдете задължени в определен срок да представите оригинала или официално заверен препис. В противен случай документът няма да се разглежда като доказателство по делото.

Накратко, към исковата молба се прилагат:

  1. Доказателство, че сте в качеството на законен представител или пълномощник на ищеца, ако подавате молбата вместо него. Това например е пълномощно, или ако като родител представлявате малолетното си дете - акт за раждане на детето.
  2. Вносна бележка за платена държавна такса. Таксата е в размер на 4% върху претендираната сума, ако искът е оценяем, но не по-малко от 50 лв. Ако искът е неоценяем, тя варира между 30 и 80 лв.
  3. Екземпляри от исковата молба и приложенията към нея за всеки от ответниците.

Доказателствата се подреждат по реда, по който са описани в исковата молба, като най-отпред са вносната бележка за държавната такса и пълномощното.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Как и къде се подава искова молба?

Молбата се подава в служба Регистратура на съда. Във входящия регистър се вписват входящ номер, дата и час на постъпване, описание на постъпилите книжа, подател и направление на книжата.

По записания при завеждането входящ номер ще можете да направите справка за образуването и насрочването на делото.

Можете да подадете исковата молба по пощата или по куриер. В такъв случай за дата на подаването на иска се приема датата на пощенското клеймо на станцията, в която е подадена пратката с молбата. Препоръчително е да я изпратите с писмо с обратна разписка или с куриерска пратка с известие за получаване.

Дата на искова молба

Датата на вписване на исковата молба в регистратурата е датата на постъпването й в съда. Искът се счита за предявен от тази дата.

Тази дата се гледа при преценка дали е спазен срока, определя компетентния съд и дължимата държавна такса. Датата на подаване на исковата молба в съда определя началния момент, от който се присъжда законна лихва върху главницата, ако такава е поискана от ищеца.

В много случаи датата на подаване на исковата молба не съвпада с датата на образуване на делото. Образуването му е действие по администриране на молбата, при което се дава номер на делото и се разпределя на съдия-докладчик.

Ако исковата молба се сметне за нередовна, но е подадена в рамките на определения от закона срок, познат като преклузивен (прекратителен) срок, тя се разглежда от съда след като се отстранят нередовностите. Съгласно закона, коригираната искова молба се смята за редовна от деня на подаването й.

Получаване на искова молба

Ако получите искова молба, вие сте в ролята на ответник. Тогава имате три опции:

  1. Да не предприемете никакви действия.

    Ако в срока за отговор не подадете такъв и не се явите на съдебно заседание, след като сте били призован, това може да доведе до неприсъствено решение, при което искът се уважава при облекчени условия, без да се мотивира от съда и да се събират доказателства.

  2. Да признаете иска.

    Ако признаете иска и ищецът се съгласи, ще бъде постановено решение при облекчени условия. В мотивите съдът може да се основе само на признанието ви. Важно е да знаете, че признанието не може да се оттегли.

  3. Да се защитите чрез подаване на отговор на исковата молба.

    Ответникът има право да подаде отговор на молбата в срок от получаване един месец.

Отговор на искова молба

Как се пише отговор на искова молба?

Отговорът на искова молба трябва да е със следното съдържание:

  1. Името на съда, номера на делото и личните данни на ответника.
  2. Становището на ответника дали искът е допустим.

    Може например да посочите, че този съд не е компетентен или че вече има съдебно решение по този въпрос.

  3. Защита на ответника по същество.

    В защитата си можете да заявите, че искът не е основателен и да посочите причините за това.

Към писмения отговор се прилагат документите, които подкрепят вашите твърдения, пълномощно, ако отговорът е подаден от пълномощник, както и преписи (копия) за всеки от ищците, ако са няколко.

Отговорът се подава заедно с документите лично в съда, по пощата или с куриер.

Съдебна процедура

След постъпването на отговора на исковата молба в съда или съответно след изтичане на срока за отговор, съдът изпраща копие от отговора до ищеца и провежда подготвително заседание. Подготвителното заседание е закрито и страните не се призовават.

При това заседание се извършват следните действия:

  1. Проверява се редовността на исковата молба (дали съдържанието й съответства на изискванията, посочени ли са имената на ищеца, ЕГН, адрес, имена на ответника и т.н.).
  2. Проверява се допустимостта на исковата молба (“процесуалните предпоставки”, обуславящи правото на иск.).

    На този етап се проверява:

    • дали искът е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен срок – това е срокът, в който задължително трябва да се упражни правото;
    • дали вече има решение по този спор;
    • дали ищецът има интерес от този спор;
    •  

  3. Проверява се дали възраженията на ответника отговарят на изискванията – посочване на съд, имена на страните и т.н.

  4. Съдът може да се произнесе по доказателствените искания на страните.

    Например ищецът може да е отправил искане в исковата молба за назначаване на експертиза. Съдът трябва да осигури реализацията на доказателствените искания, за да могат да бъдат представени в насроченото открито заседание. Тоест указва се на ищеца да внесе депозит, назначава се вещо лице, специалист в съответната област. Целта е делото да приключи в рамките на едно открито съдебно заседание, а не да се проточва.

    Експертиза се назначава, когато по даден въпрос са необходими специални знания, с които съдът не разполага, например експерт графолог.

  5. Съдът може да изготви и проект на доклад по делото и да го изпрати на страните.

    Така страните имат възможност да се запознаят предварително с доклада по делото. В него съдът ще посочи кои от изложените факти не се нуждаят от доказване, както и за кои трябва да се предоставят доказателства и коя страна кои факти трябва да докаже.

  6. Насрочва се делото за открито заседание, като съдът указва да се призоват страните, свидетели и други (например вещо лице).

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Първо открито съдебно заседание

Откритото заседание протича с призоваване на страните. То може да съдържа и една подготвителна част.

В подготвителната част:

  1. Съдът проверява допустимостта на процеса (по-задълбочена проверка, тъй като вече има и отговор на исковата молба) – дали няма процес между същите страни на същото основание, дали страните имат интерес и т.н. Ако процесът е недопустим, се прекратява.
  2. Изяснява се фактическата страна на спора – какво, кога и как се е случило.
  3. Съдът приканва страните към спогодба.
  4. Изготвя се доклад по делото (със съдържание подобно на това на проектодоклада от закритото подготвително заседание), в който:

    • се посочват фактите, които са от значение и подлежат на доказване;
    • се съобщава правната квалификация на претенциите на страните;
    • се посочва кои права и обстоятелства се признават за осъществени;
    • се посочва как се разпределя доказателствената тежест между страните по делото (коя страна какво трябва да докаже);
    • се указва за кои факти дадената страна не е посочила доказателства.
    •  

  5. След устния доклад съдът дава възможност на всяка страна да вземе становище по него. До този момент страните могат да правят доказателствени искания, а след това вече нямат това право.
  6. Съдът постановява определение по исканите доказателства.

Ако например се нуждаете от документ от дадена институция, който да ви послужи като доказателство по делото, но институцията отказва да го издаде, можете да помолите съдът да задължи институцията да ви го издаде. Съответно съдът в определението си постановява, че я задължава.

Съдът може също да постанови, че не допуска поискана от вас експертиза, тъй като не я намира за необходима.

След това се преминава към събиране на доказателствените средства. Съдът извлича от тях информацията, която е от значение за възникналите обстоятелства, довели до спора.

След събирането на всички доказателства и ако няма други доказателствени искания, съдът слага край на съдебното дирене с определение и отново приканва страните към спогодба. Ако страните са съгласни, могат да се разберат без да водят процес и да плащат повече разноски.

Ако отново не успеят да постигнат спогодба, съдът дава ход на делото по същество.

Първо се дава думата на ищеца, после на ответника. Дава им се възможност да направят анализ на делото, включително на събраните доказателствени средства, и да предложат на съда своя проект за съдебно решение.

Ищецът моли съдът да уважи предявения иск, “доказан по основание и размер”, и се аргументира, а ответникът моли искът да бъде отхвърлен “като недоказан по основание и размер” и аргументира своите възражения.

Съдът може да определи срок за представяне на писмени защити. Това е необходимо при по-сложни дела. Всяка страна може да поиска да й бъде даден срок да представи подробна писмена защита, защото в съдебното заседание излага накратко съображенията си.

След като страните изчерпат становищата си по същество, съдът слага край на този етап. Следва постановяването на съдебно решение. Това се случва в едномесечен срок от съдебното заседание.

Заключение

Сега знаете какво е искова молба, как се пише и съответно как се подготвя отговор на искова молба. Изяснихме и как обикновено протича съдебният процес.

Все пак всеки случай е индивидуален и е препоръчително да ползвате експертна помощ при подготвянето на съдебни документи.

Ако имате нужда от съдействие от професионалисти, потърсете ни, за да избегнете забавяне, допускане на грешки и допълнителни главоболия.


Адвокатска кантора „Данаилова, Тодоров и партньори“ е лидер в областта на търговското, облигационното, трудовото, административното и данъчното право.

 

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ ЗАПИТВАНИЯ