ДОПК: Последни промени (2020 г.)

Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Промените бяха обнародвани на 11.12.2020 г., в Държавен вестник. Те засягат различни въпроси, включително декларирането на стоки с висок фискален риск, производствата при публичните изпълнители и още.

Какво урежда ДОПК?

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс урежда:

• производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски,
• както и тези по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.

Последни промени в ДОПК

Една част от промените в ДОПК са свързани с мерки, целящи да донесат облекчение на задължените лица и администрацията при осъществяването на фискален контрол на стоки с висок фискален риск. Тук сме обобщили най-важните новости, които трябва да знаете.

Деклариране на данни за стоки с висок фискален риск

Предоставя се възможност за доброволно предварително деклариране на данни за превозите на такива стоки, които тръгват от България и са с крайна дестинация друга държава-членка на Европейския съюз или обратното - започват от територията на друга страна-членка на ЕС и завършват в България.

Конкретните данни ще се декларират чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите (НАП), а тя ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока. Така компетентният орган ще разполага с необходимата информация предварително и предимствата са ясни:

• намаляване на времето за обслужване;
• ограничаване на контролните мерки.

Използване на електронни документи и връчване на съобщения в административните производства по ДОПК

1. Създава се възможност за използването на електронни документи във вида, в който те са създадени, като отпада необходимостта от разпечатването им на хартия. Съобщенията могат да се връчват по електронен път с квалифициран електронен подпис, както и чрез изпращане по телефакс.
2. С цел оптимизиране на процеса по връчване на документи, издадени от НАП, се предоставя възможност документите да бъдат връчени по електронен път не само от орган по приходите, но и от друг служител на НАП.
3. Създава се възможността като доказателство в производствата по реда на ДОПК да се допускат данни от електронен документ. Съответно се допуска като доказателствено средство самият електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Компетентност на органите на НАП

Допълват се хипотезите, в които НАП изземва разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, като се включва и хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа, водеща до отпадане на компетентността.

Производства по ДОПК: представител и спиране

1. Дава се възможност органът по приходите или публичният изпълнител да поиска от компетентния районен съд назначаване на особен представител или временен такъв, когато следва да се извършат процесуални действия спрямо страна, която е юридическо лице и няма законен представител за повече от три месеца. В такива случаи производството ще бъде спирано, но ще продължават да се начисляват лихви.
2. Въвежда се възможността за производство при смърт на законния представител на юридическо лице, но в такива случаи за срока на спиране няма да се начисляват лихви.

Удостоверения относно законодателството в областта на социалната сигурност

Създава се възможност органът по приходите да оттегли издадено удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност в условия на стартиране на процедура на диалог, когато има съмнения за коректността на документа с искане на чуждестранна компетентна институция за оттеглянето му или при откриване от орган по приходите на нови обстоятелства относно фактите, въз основа на които е издадено.

Обезпечаване и събиране на публични вземания

Заменя се терминът „банкова сметка“ с по-общия „платежна сметка“ в чл. 129, ал. 4 и чл. 130 и сл. от ДОПК.

Допълват се хипотезите на налагане на запор върху вземания на длъжника, като се предвижда ред за налагане на запор по платежна сметка.

Давностни срокове при публични вземания

Създават се две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено:

• по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания и
• при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Освен това, непотърсените от купувача в шестмесечен срок вещи, продадени от НАП при публична продан, ще се считат за изоставени в полза на държавата.

Административнонаказателни разпоредби

1. Актуализира се размерът на санкциите за неоказване на съдействие на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на правомощията му.
2. Въвежда се в административнонаказателните разпоредби на ДОПК специална хипотеза за неспазване на изискванията за съхранение на счетоводна и търговска информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски.
3. Въвежда се административнонаказателна санкция за лицата, които не внесат или внесат в по-малък размер дължимия данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато основанията за прилагане на облекчение съгласно спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане не са доказани.

Още промени по ДОПК

1. Бе установено, че разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК противоречи на чл. 56 от Договора за функционирането на ЕС, забраняващ въвеждането на ограничения за свободното предоставяне на услуги. Ето защо сега се отменя т. 3 в чл. 175, ал. 2 от ДОПК, съгласно която се дължи лихва от датата на изтичането на срока за внасянето на данъци, подлежащи на удържане при източника, на чуждестранно лице, до деня, когато лицето докаже наличието на основание за прилагане на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане.
2. Променя се последователността на погасяване на предявените за събиране в НАП публични вземания до започване на принудителното им събиране. Погасяването ще се случва в поредност от най-рано възникналите към по-новите задължения.
3. Изпълнението върху имущество, предмет на наложени по реда на част ІV от ГПК мерки за обезпечаване на иск с правно основание по чл. 216, ал. 1 или 3, уважен с влязло в сила съдебно решение, ще се осъществява по реда на ДОПК.
4. В чл. 63 от ДОПК се регламентира възможността експертиза, възложена в ревизионно производство, да бъде използвана като доказателство в друго ревизионно производство. Това се отнася за производства, в които се установява отговорност за данъчни и/или осигурителни задължения по реда на чл. 19 от ДОПК и чл. 177 от ЗДДС.
5. Особените правила за доказване в чл. 116 от ДОПК ще се прилагат съответно и при извършване на проверки (чл. 110).
6. Органите на НАП ще упражняват своите правомощия на територията на цялата страна без оглед на определената с чл. 8 от ДОПК компетентност.

Заключение

Това гласят най-важните последни пространни изменения в ДОПК.

Промените бяха наложени от необходимостта за усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща отделните административни производства в ДОПК, включително производствата по данъчно-осигурителен контрол, фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обезпечаването и събирането на публичните вземания.

При нужда от повече информация и правна помощ, свържете се с нас.