Медиация - какво представлява и как помага?

Съществува спор между вас и друго лице, който не можете да разрешите сами?

Преди да прибегнете до съдебно дело или дори вече да сте започнали такова, помислете дали да не се обърнете към медиатор. Възможно е чрез медиация проблемът да се реши по-бързо и по-благоприятно и за двете страни.

Тя е все още на различен етап на развитие в отделните държави-членки на Европейския съюз, но става все по-популярен метод на решаване на спорове и постигане на взаимно приемливо споразумение като алтернатива на съда. В тази статия ще обсъдим защо.

Какво е медиация?

Това е начин за извънсъдебно разрешаване на спорове. Той позволява на страните сами да решат проблема си, да защитят интересите си и да запазят отношенията си.

Съществува Закон за медиацията, който урежда отношенията, свързани с нея като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.

Според него медиацията е доброволна и поверителна. В нея може да участва всяко пълнолетно и дееспособно лице. Осъществява се от физически лица, но не от такива, които извършват функции по правораздаване в системата на съдебната власт.

Според закона, принципите на медиацията, които ще обсъдим по-детайлно в следващите точки, са:

• доброволност и равнопоставеност;
• неутралност и безпристрастност;
• поверителност.

Препоръчително е медиацията да започне възможно най-скоро при възникване на различия между страните и преди завеждане на съдебно дело. От друга страна, дори и при заведено такова, във всеки един момент може да се започне и проведе медиация, включително успоредно с арбитражно дело.

Процедурата е подпомагана от професионалист, наречен медиатор.

Какво е медиатор?

Медиаторът е трето неутрално дееспособно лице, експерт в преговорите. Той не може да е бил осъждан за престъпления от общ характер и трябва да е вписан в Единния регистър на медиаторите.

Неговата роля е да помогне на спорещите страни да постигнат споразумение.

Всеки такъв е преминал през специално обучение. Медиаторите управляват преговорите по ясни правила и насочват към разработването на решения, които да са благоприятни и за двете страни, но не дават свое мнение или съвети. Те водят разговора с цел да изяснят най-важните въпроси, намаляват напрежението и помагат на всяка от засегнатите страни да направи равносметка и стигне до най-благоприятния изход.

Медиаторът е обучен да разбере защо съществуват различия и да помогне на страните да установят съществените си интереси и открият оптималното решение. Той ще спечели доверието на всички замесени, което те иначе нямат един към друг. Безпристрастен е и ще помогне за изслушването и възприемането на идеите на всяка страна предадени чрез него.

Медиаторите са с образование и опит в различни области, за да могат да са полезни в спорове в съответната професионална област, за която имат квалификация. По професия те могат да са юристи, психолози, икономисти, строителни инженери и други.

Освен това те са преминали задължително практическо сертифициращо обучение, което ги подготвя възможно най-добре за разрешаването на спорове. То включва психологически и преговорни умения, базова правна информация, а също и различни техники и стратегии за улесняване на комуникацията и разрешаване на конфликти.

Можете да намерите информация за квалификацията на всеки медиатор в Единния регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Важно е да знаете, че ако в хода на медиацията възникне някакво съмнение, че медиаторът не е безпристрастен, винаги можете да го изразите. Ако мислите, че не може да преодолее пристрастието си, според чл. 10, ал. 3 от Закона за медиацията можете да поискате да си направи отвод и да продължите с друг медиатор.

Накратко, медиаторът съдейства на страните като:

• Улеснява диалога между тях и го превръща в ефективно, конструктивно общуване. Помага да се намали напрежението и да се разговаря спокойно по важните въпроси.
• Осигурява неутрална и професионална подкрепа за изясняване на исканията и спорните въпроси.
• Помага на страните да определят и степенуват интересите си, да преценят евентуалните ползи и загуби, да намерят общи интереси.
• Помага за разглеждане на проблема от друга гледна точка и за намиране на повече и по-добри възможни разрешения.

Медиаторът:

• Не взема ничия страна.
• Не предлага правни съвети и становища по спора.
• Не предлага и не взема решение по спора вместо страните. Той насочва страните по конкретни логически стъпки за решаване на проблема и стигане до такова.
• Не преценява правните основания по случая и не определя кой има право.
• Не споделя с други информация от проведените при медиацията разговори без изрично разрешение.

Начин на работа на медиатора

Основните стъпки са три:

1. Изслушване на всички страни - в отделни срещи или заедно - и изясняване на желанията на всяка.
2. Проучване на мотивацията на всяка страна, разбиране защо действа по начина, който е довел до проблеми, какви са притесненията й и целите и приоритетите й занапред.
3. Съдействие за намиране на различни варианти, които удовлетворяват всички страни.

Медиаторът използва експертни подходи и задава въпроси, за да помогне на страните да разберат от какво всъщност имат нужда и какво всяка може да направи, за да допринесе за крайно решение. Той използва различни техники да намали напрежението, така че страните да излеят негативните си емоции, след което да се изслушат спокойно.

Накратко, медиаторът помага да се разреши основния проблем по възможно най-удовлетворяващ начин за всички. Така хората ще се чувстват комфортно и ще могат да общуват по-лесно занапред, за да решават самостоятелно и доброволно проблемите, които възникват между тях.

Как се избира медиатор?

Всяка от страните може да посочи медиатор. Ако другата страна иска друго лице за такъв, двамата могат да работят заедно като ко-медиатори. Те са равнопоставени, водят медиацията в екип и всеки трябва да е напълно обективен, независимо коя страна го е посочила. Процесът е най-ефективен, когато един медиатор или екип от такива работи съвместно в един център за медиация.

Как да изберете?

Първо, важно е какво целите. Ако държите непременно да излезете с решение по спора и няма значение дали ще запазите добри отношенията си с другата страна, потърсете медиатори, които работят конкретно за бързо решение.

Ако пък трябва да се изчистят проблеми в отношенията ви - като например при отглеждането на дете, с бизнес партньори, съдружници или колеги - тогава изберете медиатор с опит в тази насока.

Започнете проучването си в интернет - вижте как експертите представят себе си в сферата на медиацията, както и в професионална област.

Разпитайте ваши близки, които вече са разрешили свой спор чрез медиация или може да познават специалисти.

Свържете се с набелязания професионалист и задайте въпросите си. След разговора ще можете да прецените дали този човек ви допада и искате да води медиацията.

Добрият медиатор се познава по това, че ще ви изслуша и разбере проблемите и възгледите ви. Ще отговори ясно на въпросите ви и ще обясни как би помогнала медиацията във вашия конкретен случай, както и какво да очаквате и в какъв срок.

Важно е да уточните и как се формира заплащането му предварително.

Кога най-често се използва медиация?

Според Закона за медиацията, неин предмет могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица.

Тя може да се проведе и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.

Така става ясно, че медиация може да се използва за разрешаването на широк кръг проблеми от ежедневието, като:

• жилищни спорове,
• спорове на работното място,
• искове с малък материален интерес,
• за погасяване на дългове,
• въпроси за границите между имоти,
• спорове от договорното право,
• искове за понесени телесни повреди и за виновна небрежност,
• колективни спорове, свързани с вдигане на шум или оказан тормоз.

Често се среща и семейна медиация - при семейни спорове, като развод, разтрогване на гражданско партньорство, молби по Закона за децата, включително за определяне на личните отношения между родителите (или бабите и дядовците) и децата.

Практиката сочи, че процедурата е особено полезна при семейни, търговски, имуществени и договорни спорове.

По какво се различава медиацията от съда?

Медиацията е по-лека и неформална процедура, която може да допринесе за по-бързото и доброволно разрешаване на спорове, с по-малко разходи и същевременно по-ефективно.

Тя подпомага съдебния процес. Участието в нея е доброволно, затова всяка от страните може да я напусне по всяко време, ако пожелае. В този случай съдебното дело продължава и разглеждането му няма да се повлияе от процедурата по медиация.

Но ако делото включва неразрешен, важен за обществото въпрос и разрешаването му следва да стане чрез съдебно решение, което да се огласи публично, е по-добре това да стане по съдебен ред, а не медиация.

Трябва да знаете, че медиаторът не може да извършва юридическа или друга експертна консултация по време на медиацията. Адвокатите могат да участват в процедурата и страните да се съветват с тях по всяко време.

По принцип посочените обстоятелства и факти и предоставените документи в хода на медиацията не могат да се използват като доказателства по същия случай в съда. Медиаторът не може да свидетелства.

Отказът на страните да използват медиация не оказва въздействие върху резултатите от съдебното производство.

Колко време отнема медиацията?

Медиацията е възможно най-бързият начин за разрешаване на един спор.

Обичайно може да се постигне споразумение между един до два месеца след започването на процедурата. Това зависи от страните и естеството на спора. Най-често те се срещат за 2-3 срещи. Продължителността им е между час и половина до три часа, но няма правило за това.

Срещите могат да са общи или отделни, тоест само между медиатора и една от страните.

Предимства на медиацията

Процедурата има много предимства, независимо дали през това време тече дело или не:

1. Взимате решение сами - страните осъзнават интересите си и се договарят относно спогодбата. След като провери нейната законосъобразност, съдията я одобрява.
2. Спестявате средства - при постигната спогодба се връща половината от внесената държавна такса (освен ако не става дума за брачни дела - там тя е фиксирана и не се връща).
3. Спестявате време - страните сами определят датата и продължителността на срещите си. Постига се бързо и ефективно разрешаване на спора и изпълнение на споразумението.
4. Запазва се поверителност - в процеса участват само медиаторът, страните и одобрените от тях други лица, ако има такива. Информацията от срещите е конфиденциална и може да бъде разгласена единствено с изричното съгласие на страните.
5. Постига се по-добра комуникация - обръща се внимание и на емоционалната страна на спора.
6. Запазват се или се възстановяват взаимоотношенията - създава се основа и за бъдещи такива.
7. Постига се устойчивост - спогодбата, до която страните доброволно стигат, се спазва.

Процедура и етапи

Можете да изберете медиатор от Единния регистъра на медиаторите към Министерството на правосъдието или да се обърнете към друг център за медиация, където услугата се заплаща. Важното е да имате доверие на медиатора, когото избирате.

След като се свържете с него и му предоставите повече информация за ситуацията, той ще се свърже с другата страна /или страни/ по спора, за да й предаде поканата ви за доброволно разрешаване на случая. Ако тя се съгласи, се организира първата среща. В противен случай медиацията не започва.

Стъпките по процедурата са следните:

1. Откриване

   Медиаторът започва с обяснение за същността на медиацията, за самия процес и за своята роля в него. Формулира правилата и кани всяка от страните да даде съгласието си за участие.

2. Страните се произнасят

   Медиаторът изслушва внимателно всяка от страните, които излагат своята позиция.

   Дава им увереност при необходимост и отбелязва опасенията на всяка от тях.

3. Установяват се въпросите за медиация и се изготвя план

   Експертът определя план за провеждане на преговорите, като обобщава областите, по които има съгласие и разногласие. След като се консултира със страните, медиаторът определя въпросите, които ще бъдат обсъдени.

4. Намират се възможности/решения

   Специалистът води колективно обсъждане със страните, за да им помогне да преценят различните възможности/решения за конкретната ситуация.

5. Разглеждат се възможностите и се избира на най-приемливото решение

   Експертът помага на страните да сближат своите позиции, като разгледат установените възможности и изберат тези, които са най-изпълними и приемливи за всяка страна.

6. Приключване

   • Постигане на споразумение

     Медиаторът помага на страните да съставят ясно и детайлно споразумение. Процесуалните представители могат да го прегледат, за да гарантират неговото правно действие във всички съответни правни системи.

   • Непостигане на споразумение

     Ако страните не постигнат споразумение, медиаторът обобщава установените въпроси и постигнатия напредък, ако има такъв. Благодари и закрива медиационната сесия. Страните могат да заведат дело в съда, ако вече не са.

     Дори когато не бъде постигнато споразумение, практиката показва, че проведената медиация влияе позитивно. Комуникацията между страните се подобрява, постига се по-голяма яснота за същността на проблема и нуждите на всяка от тях, както и вариантите за решение. Често след проведена такава процедура без постигнато споразумение страните сами успяват да се договорят по-късно и да уредят отношенията си.

Заключение

Всеки случай е индивидуален. Някои спорове могат да се разрешат чрез медиация, докато други не. Винаги можете да се консултирате с избран от вас медиатор, за да разберете за евентуалните ползи от тази процедура във вашия случай.

При нужда от консултация с добър адвокат по всякакви правни въпроси и представителство, се свържете с нас. Винаги сме насреща.

Адвокатска кантора „Данаилова, Тодоров и партньори“ е лидер в областта на търговското, облигационното, трудовото, административното и данъчното право.