Please enable JS

Обезщетение при трудова злополука: Какво трябва да знаете?


Обезщетение при трудова злополука.

Всеки работодател, служител и работник трябва да е запознат с правата и задълженията си при евентуалното настъпване на трудова злополука. Законът е определил определена процедура и отговорности, които трябва да се спазват.

Ето защо в тази статия ще обсъдим кога се дължи обезщетение при трудова злополука, в какъв размер, на кого, как се предявява и как се изплаща.

Какво е трудова злополука?

Първо трябва ясно да дефинираме понятието трудова злополука.

Трудова злополука или професионална болест е всяко внезапно увреждане на здравето, настъпило по време на, във връзка с или по повод на извършваната работа. Също така случаи на всяка работа, извършена в интерес на предприятието, и в резултат причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Според Кодекса на труда, трудова злополука е и злополука, станала по време на обичайния път за отиване или връщане от работното място до:

  • основното местоживеене или друго място на живеене с постоянен характер;
  • мястото, където се храните по време на работния ден;
  • мястото за получаване на трудовото възнаграждение.

Няма ограничение във времето, тоест няма значение колко преди или след работното време е станала злополуката, стига само да е по „обичайния път“ до работното място или мястото за хранене.

Не е налице такава злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Кой има право на обезщетение при трудова злополука?

Пострадалият има право да претендира за обезщетение при трудова злополука и да получи такова от работодателя, дори да няма застраховка. Условието е злополуката да е довела до временна неработоспособност (болничен) или трайно намалена работоспособност (инвалидизация) 50 и над 50 на сто.

Ако лицето е починало вследствие на злополуката, право на обезщетение имат неговите наследници. Това обикновено са деца и съпруг/а.

Обезщетение може да се иска и от лице, което е живяло на съпружески начала с починалия, както и от деца, които не са били осиновени, но са били част от домакинството - например деца от предходен брак, които са приемали починалия работник или служител като свой родител. Най-често такива случаи са с малолетни деца, отгледани от пострадалото лице вместо от биологичния си родител.

Права при трудова злополука

При трудова злополука, пострадалите лица или техните наследници имат право на:

  • парични обезщетения за временна неработоспособност;
  • парично обезщетение при трудоустрояване;
  • лична или наследствена пенсия за инвалидност;
  • парични помощи за профилактика и рехабилитация;
  • еднократна помощ при смърт.

Отговорността на работодателя не зависи от това дали негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на злополуката.

Размер на обезщетението при трудова злополука

Ако пострадалият е получил плащане по застраховка ,,Трудова злополука’’ и тя е била за сметка на работодателя, обезщетението от работодателя се намалява със съответната сума, изплатена по застраховката.

Работодателят носи отговорност и дължи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания на служителя, както и за имуществените такива – разходи за лечение, лекарства, медицински консумативи, разлика в заплатата и обезщетението от НОИ и други.

Работодателят дължи обезщетение включително за пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Ако в следствие на злополуката служителят или работникът остане трайно неработоспособен, работодателят дължи обезщетение до навършването му на възраст за пенсиониране. Тоест дори служителят / работникът да получава пенсия за инвалидност, работодателят е длъжен да му изплаща обезщетение за разликата от отпуснатата му пенсия и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение.

Важно е да знаете, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда “по справедливост”, което е субективно понятие.

Всеки казус е индивидуален и размерите на изплатените обезщетения по различни случаи могат съответно много да варират. Влияят фактори като това доколко ищецът е наясно с правата си, с установената съдебна практика за обезщетяване, както и с тънкостите на материята –  доказването на събитието и възможната небрежност, допусната от страна на пострадалия. Ето защо е силно препоръчително всяка от страните, независимо дали пострадалият, или работодателят, да се посъветва с добър адвокат по трудово право.

Преди същинския процес и разглеждане на евентуално обезщетение обаче злополуката първо трябва да бъде призната за трудова при определена процедура.

В случай, че се нуждаете от консултация и съдействие от експертни адвокати, свържете се с нас.

Процедура за установяване на трудова злополука

Работодателят трябва да бъде уведомен за настъпилата злополука на негов работник или служител. Това може да извърши самият пострадал, ако е в състояние, непосредственият му ръководител или свидетели на злополуката.

След това работодателят е длъжен веднага да организира разследване на обстоятелствата, при които е станала злополуката. То е задължително и независимо от разследването на прокуратурата или от държавните контролни органи, осъществяващи инспекция на труда.

Разследването на злополуката се извършва от комисия, назначена от работодателя. При него задължително се канят и представители на работещите по безопасност и здраве при работа в комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации.

При това разследване трябва да бъде съставен протокол, който да съдържа следните данни:

  • Кой е работодателят.
  • Брой, имена и други лични данни на пострадалите лица.
  • Място и време на злополуката.
  • Писмени показания на трима свидетели на злополуката – това може да са самият пострадал, прекият ръководител, лицето оказало първа помощ. Често при злополуки по път за работа или дома, както и в обедната почивка, не могат да се намерят свидетели. В този случай показанията са на пострадалия, лицето, на което първо се е обадил и лице, което може да даде информация за обичайния път на придвижване на пострадалия или мястото му на хранене.
  • Данни на лицето, оказало първа помощ.
  • Характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката.
  • Какво точно е извършвал пострадалият към момента на злополуката.
  • Налице ли са били отклонения от нормалната дейност и изисквания за безопасност.
  • Как са получени уврежданията и какво ги е причинило.
  • Допуснати нарушения на нормативни актове и лицата, които са ги допуснали.

Процедура пред НОИ

Когато е настъпила трудова злополука, отговорност на работодателя е да уведоми в тридневен срок НОИ. Ако не го направи, пострадалите или техните близки имат право да я декларират в срок от една година от настъпването й.

НОИ се задължава да разследва всяка декларирана злополука от пострадалия или неговите наследници. При разследването й пострадалият има право да присъства или да посочи да присъства друг работник / служител от същата професия, член на семейството му, или ако членува в синдикална организация - неин представител.

Разследването на трудовата злополука е с цел да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всичко останало, което ще помогне на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.

Ако лицата, присъствали при разследването, не са съгласни с констатациите или с начина на провеждането му, трябва в тридневен срок да подадат писмени възражения, които се прилагат към протокола.

Приемане на злополуката за трудова

Въз основа на събраните документи и доказателства, длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Срокът за издаване на разпореждането е 7 дни от деклариране на злополуката.

Разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова може да се обжалва от осигурителя, пострадалия или неговите наследници пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок.

В едномесечен срок от получаването на жалбата, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася с мотивирано решение. С него той може да отмени разпореждането и да реши въпроса по същество. Решението се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда в 7-дневен срок.

Заключение

Сега знаете какво е трудова злополука, каква процедура следва да се изпълни при наличието на такава и какви са правата и задълженията на работодателя и пострадалия работник или служител.

Съдебната практика за съжаление сочи, че работодателите рядко доброволно изплащат обезщетение за трудова злополука. Важно е да знаете, че дори трудовото правоотношение да е прекратено, може да се потърси обезщетение по съдебен ред в рамките на 3 години от датата на злополуката.

Изключително важно е навреме да потърсите съдействие от опитен адвокат по трудово право при такива казуси, независимо от страната, която заемате по делото. Така ще избегнете излишни главоболия и ще сте сигурни, че правата ви ще са максимално защитени.

Свържете се с нашата адвокатска кантора за консултация.


Адвокатска кантора „Данаилова, Тодоров и партньори“ е лидер в областта на търговското, облигационното, трудовото, административното и данъчното право.

 

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ ЗАПИТВАНИЯ